Ноел Анри - Защото ме обичаш…

На пръсти, с ръка в джоба, където крие пистолета си, той се промушва в градината, изкачва стъпалата на терасата и стига до една от стъклените врати. Нощният ветрец движи завесите. Той поглежда в салона.

Щастието на барона и Фредерика го изпълва с ярост. С неудържим порив той се втурва в стаята.

Шумът кара барона и Фредерика да се обърнат.

— Себастиян! — извиква Фредерика, хващайки се за барона.

Един поглед и баронът разбира всичко.

— Добър вечер, Себастиян — казва той спокойно.

— Не мърдайте или ще стрелям — извиква младият човек със стиснати зъби.

Баронът вдига рамене, усмихвайки се.

— Не съм въоръжен — казва той с очарователен вид.

Себастиян застрашително се приближава към него. Фредерика стиска силно китката на барона, а той вдига ръката й до устните си и я целува. Себастиян забравя за миг опасността и се смее злобно. Това негово нехайство е фатално. Съвсем неочаквано баронът го рита в крака. Себастиян надава вик от болка, губи равновесие и изпуска пистолета си, който баронът взема.

Себастиян се изправя, блед от ярост. Усмихвайки се, баронът обгръща раменете на Фредерика с ръка и сяда с неяна стола пред пианото. Небрежно, той подхвърля пистолета в ръката си.

— Остани там, където си — заповядва той на Себастиян, който иска да се приближи и се спира изведнъж, треперейки.

— Карл-Стефан, не разбирам — казва объркана Фредерика.

— Един миг само и ще разбереш — отвръща той нежно. Сетне, обръщайки се към Себастиян:

— Е, влизането ти беше много сполучливо. Поздравявам те. Истинско кино. Какво искаш?

— Да ви убия.

— Да ме убиеш! Това е ясно като бял ден. Кажи ми защо искаш да ме убиеш? Отгатвам какво ще ми кажеш, но все пак бих предпочел още веднъж да го чуя. Ще ми направиш удоволствие.

— Да — провиква се Себастиян побеснял. — зная какво искате, да ви говоря за тази жена. Баронът го прекъсва.

— Никога не можах да те науча на добри обноски. Грешката е моя… Бих искал да умра доволен, че съм направил от теб учтив, приятен, цивилизован млад човек.

Този сарказъм вбесява младежа.

— Тя е причина за всичко — извиква той, сочейки Фредерика, която го гледа объркана, разстроена, без да разбира, прегърнала барона, като че ли иска да го защити с тялото си…

— Тя… Да… Тя… Предупредих ви, молих ви да я изпратите, смирено ви молих. Трябваше да падна на колене! Вие се смеехте, казвахте, че би било забавно да видите как една жена, едно малко момиче ще ви погуби, че заслужава да се изложите на тази опасност за удоволствието да присъствувате на това необикновено и забавно зрелище.

Чертите на барона леко се променят.

— Спомням си — каза той след известно мълчание.

— Вие сте страдали, барон фон Вайзефорт — казва Себастиян с горчивина.

Баронът го поглежда и се усмихва. Гордостта му не позволява да признае подобно нещо. Фредерика се вкопчва в него.

— Карл-Стефан, не разбирам, обясни ми. И двамата сте полудели.

— Не, ние сме напълно трезви.

— Знаех още от самото начало, че тя ще причини нещастието ви — прекъсва Себастиян, обезумял от ревност, долавяйки погледа, който баронът отправя към Фредерика.

— Да — казва баронът. — Когато тя пристигна в Бодезер, гарванът изграчи; гарваните в древните северни предания имат дарбата да предвещават. Същата вечер струната на страдивариуса се скъса, венецианското огледало в белия салон се спука от горе до долу. Бях предупреден, но както всички предупреждения — и тези не послужиха за нищо.

Той притиска Фредерика до себе си и я гледа с възхищение. Себастиян се измъчва.

— Предчувствието ми беше вярно — провиква се той.

— Вярно беше — повтаря баронът, — но обожавам причината на моята гибел.

— Вие си загубихте ума, барон фон Вайзефорт. Смъртта ви дебне. Осъден сте. Ние ви осъдихме на смърт. Ако смъртта не дойде от ръката ми, други ще посегнат на вас, не съм единственият, който ви търси.

— Какво ме интересува!

— Карл-Стефан, обясни, кажи ми защо, защо — вика Фредерика, вкопчена в него, трепереща от предчувствие до такава степен, че не може да се овладее.

— Чакай, ще научиш всичко — отвръща той.

— Тя свиреше, а вие се пренасяхте в друг свят, където не можех повече да ви следвам — продължава Себастиян. — Тя ви гледаше. Вие побледнявахте и бяхте готов на всичко, за да й харесате. Защо не ме послушахте? Всичко това нямаше да се случи.

— Наистина нямаше да се случи. Не можах да се откажа от едно рядко цвете, то трябваше да е мое. Щях да умра, ако не можех да го откъсна.