Ивлин Антъни - Наследството на Пьоленберг

— Докато ти и мисис Стенли не излезете, забранявам да започне търсенето — отсече мрачно принцесата.

— Те остават, или по-точно, мисис Стенли. Вашият син не ме интересува — прозвуча ледено гласът на Фишер. Той не погледна Пола. Не можеше да се довери на себе си, докато младият мъж стоеше така интимно близо до нея. — Аз единствен зная къде е Солницата и няма да предприема нищо, ако мисис Стенли не е свидетел на това дело. Изправени сме пред проблема кой е законният собственик на това съкровище и тя има право да остане тук.

— Точно това е и моето мнение — намеси се принц Филип. — Моля, действувайте, мистър Фишер.

— Много добре — изстъпи се насреща му Маргарет фон Хесел. — Нека бъде според вашите условия. За бога, защо вашият човек не се залавя за работа?

Дърводелецът на хотела пристъпи напред и Фишер разпореди:

— Проверете стените. Мисля, че ще я открием там. Огледайте дали някои от дървените панели на облицовката не са били подменяни.

— Кажи ми само едно — обърна се Пола към Фишер, — преди да започнеш. Как откри мястото?

За първи път те се погледнаха в очите. Фишер почувствува същата болка в слънчевия си възел. Пола му изглеждаше променена. Нямаше я предишната й самоувереност. Личеше някакво безпокойство. Косата й, обикновено много шик подредена, беше разрошена, оглеждаше се боязливо из цялата стая и най-вече към Дънстън, застанал неподвижен и загадъчен малко настрана от тях.

— Разбрах го от един приятел на мадам Бреве, съсед, който познава отдавна цялото семейство. Жако е бил отличен дърводелец. В това се криеше загадката. Баща ти го подбрал измежду заложниците, защото узнал неговия занаят. През нощта, когато Жако е бил изваден от затвора, баща ти го накарал да работи тук, в частната му квартира, без някой да го безпокои или да узнае какво става. На другата сутрин го посочил измежду затворниците и заповядал да го разстрелят, за да се запази тайната му. Бях убеден, че генералът го е използувал, за да вгради съкровището в стената или някъде другаде. Когато майка ти ми каза, че на споменатата дата е живеел в този апартамент, стана ми ясно, че майсторът дърводелец е работил тук. Така че никак не беше трудно. Когато чух какъв е бил занаятът на Жако, трябваше да открия подходящото място за приложението на неговото умение и майка ти ми то посочи.

— Защо не продължаваме? — озъби се принцесата към Фишер. — Това го разказахте вече на мен. Хайде нека вашият човек започва търсенето!

На дърводелеца му беше нужен половин час да открие тази част от стената, която при почукване звучеше глухо. Той мина по цялата ламперия, като я почукваше леко от пода до горното й ниво. Пола го наблюдаваше напрегната, а принцесата остана в креслото си с изправен гръб, прехвърлила крак върху крак, поклащайки го в такт с почукванията. Тя не погледна нито веднъж към сина си. Накрая дърводелецът се обърна към Фишер:

— Ей тук стената звучи кухо.

Той стоеше вдясно от мраморната камина. Дървената облицовка бе покрита с красива резбована плетеница от листа и цветя. Фишер се наведе и прекара пръсти върху резбата. Никъде не установи място на снаждане.

— Сигурен ли сте? — запита той.

Човекът кимна. Почерняла цигара висеше в единия ъгъл на устата му. Принцесата забрави да се възпротиви, когато той запали цигара.

— Смея да твърдя, че тук стената е куха. Не мога обаче да видя къде е рязана ламперията. За момент, имам силен електрически фенер сред вещите си.

Мощен сноп светлина заигра върху резбата. Фишер го направляваше, а работникът опипваше повърхността.

— Невъзможно е да се открие. Който е свалял този лист и го е поставил обратно на място, е бил голям майстор.

— Да — каза Фишер, — бил е. Не напипвате ли някаква цепнатина?

Дърводелецът застана на колене. Пръстите му бяха обхванали голямо парче от резбата.

— Насочете светлината по-близо. Ха така! Мисля, че го намерих. Ей тук има някаква неравност. Вижте тънка като косъм линия по кривината! Отива нагоре, едва забележима, но я има. Тук дървото е било срязано!

Чу се раздвижване откъм страна на принцесата. Дотогава тя седеше неподвижна, поклащайки само крака си.

— Отваряй! — изкомандува тя. — Режи!

Работникът й хвърли поглед през рамо.

— Нямам намерение да повреждам това дърво, мадам. Това е красива резба от XVIII век. Ще ми трябва дълго време, за да я запазя при работата си.

Никой не продума. Фишер стоеше до него, насочил светлината върху стената. Бавно и с изключителна предпазливост дърводелецът подмушна върха на тънък трион и започна да реже по линията. Шумът от стъргането изглеждаше страшен — наблюдаващите сякаш бяха спрели дишането си. Пола не помръдваше, забила погледа си в яркия кръг от светлина и движенията на триона — напред, назад. Внезапно се чу шум — принцесата бе на крака.