Асен Христофоров - Самоков

Ала градът не се състои само от къщите на бейовете и първогражданите. Въпреки безспорния стопански разцвет, неговият облик си остава ориенталски — улиците са криви и тесни, почти непроходими в дъждовно време, повечето къщи са ниски, едноетажни постройки, най-често с дървена обшивка на външните зидове. Естествено, не съществува и канализация. Три широки вади са изведени от вадите на Бистрица и прекосяват града, като преминават и през самите дворища. В съботни дни всички нечистотии от дворищата и частните отходни места са били изтласквани в тия вади. Тъй самоковци са поддържали чистотата в жилищата си. А тя е била пословична, въпреки несгодите през дъждовните сезони, когато улиците са се превръщали в истински реки. „Тръгнахме да посетим девическия метох — пишат англичанките Макензи и Ърби — и след като подскачахме от един голям камък на друг, поставени да служат като мостове връз калната улица-река, минахме през една порта и се намерихме в чист и сух двор пред една спретната малка църквица.“ А метохът, както е известно, се намира на главната улица в града! И описанието е от 1865 година, която бе-лежи върха на стопанския разцвет на Самоков.

Не само заради Паисий от самоковския край проблесна зората на духовния подем на българите. Важен стопански център и средищен възел на търговията между изтока и запада в предишната отоманска империя, с будно българско население, овладяло в свои ръце почти целия стопански поминък на града, Самоков пръв се измъква от невежествената тъма на дълголетното ни средновековие. Със стопанското възмогване на неговите граждани се поражда н жаждата им за грамотност, която да ги отсрамва пред другоземните търговци и да им помага в сделките с тях. А не само хаджи Гюро Христович, първогражданина на Самоков в началото на XIX век, е неграмотен. Неграмотни като него са почти всички еснафи, търговци и джелепи. Грамотни са предимно свещениците и църковните псалтове, които стават и първите килийни учители.

Килийни училища в града е имало още в началото на XVII век, но с подобни училища могат да се похвалят и други български селища. Близостта на Рилския манастир е дала чувствителен подтик за ограмотяването на самоковци. Към една трета от монасите в тоя манастир са били самоковци, мнозина от тях са били грамотни и при тях са идвали да се учат техни помлади съграждани. След време едни от тези ученици откриват частни килийни училища по домовете си, други от тях, станали свещеници, обучават младежите в килиите при църквите в града, трети се установяват в самоковските метоси на Рилския или на Хилендарския и Зографския манастири и оттам разпръскват просвета.

А и учени калугерки, основали самоковския девически манастир към 1772 година, също преподават азбукето на млади хора от двата пола. Но само азбукето и малко аритметика.

Развоят на просветата в Самоков е една малка забравена епопея. Отдавна се знае, че първото българско класно училище е било открито в Копривщица през 1846 година, че първото българско взаимно училище е основано през 1835 година в Габрово по почин на Васил Априлов, че първото българско общинско училище е било основано пак в Копривщица през 1822 година. Това са три светли дати в епохата на нашето Възраждане. Ала наред с килийните училища, в Самоков съществува и българско общинско училище, уредено дълго преди онова в Копривщица. Христо Семерджиев доказа това чрез анализа на сметките на старата митрополитска кондика. От тях личи, че началото на общинското учивище в града е било поставено към 1791 година, че то е било преустроено към 1805 година, когато в него е учителствувал и Йоаким Кърчовски, и че към 1816 година вече притежава собствена сграда.

Според Ив. Д. Шишманов, девическият манастир в Самоков трябва да се смята като люлка на женското образование в страната. Този метох е предшественик на девическото училище в града, открито към 1861 година чрез дейното участие на баба Неделя Петкова. В метоха са се ограмотявали девойки от различни краища на страната. Към 1839 година една ученичка дошла чак от Копривщица. Защото дори и в тоя просветен град са гледали с не добро око на женското образование, считано за излишно и дори вредно за девиците. В същия метох са учителствували такива будни монахини като Евантия, сестра на самоковеца Авксенти Велешки. Апо-линария, сестра на К. Фотинов, и Минодава, сестра на гайтанджията Д. Смрикаров. По-късно техните ученички откриват девически училища в Плевен и Панагюрище, в Ловеч и Котел, и тъй допринасят за постепенното еманципиране на българката, държана в невежество при турския феодален строй.