Комуната ревностно пази интересите на работническата класа и на самоковската беднота, брани и обществените блага, бори се срещу гешефтарите, капиталистите, чорбаджиите и иззе заграбените от тях общински и държавни земи и гори и събра неплатените данъци и такси. Във връзка с това се завързва остър спор с двореца, загдето Фердинанд иска да заграби своеволно голяма част от общинските гори, намиращи се край неговия дворец в Боровец. Фердинанд бил принуден да отстъпи. Раасърден от това, той не минава вече през Самоков, а за да отиде в Боровец, построява път, който минава извън града. Интересен е случаят и с придворната дама Чомакова, която дължала данъци в размер на 4000 лв. Когато й поискали да заплати този дълг, тя високомерно заявила, че няма да плати, тъй като е придворна дама и не е задължена да плаща данъци; Самоковската комуна я предупреждава, че ако в срок не се издължи, ще я даде под съд. Поставяйки я по този начин на тясно, тя бързо превела сумата по пощата на самоковската община.
Връзките на Комуната с населението са били най-тесни и постоянни. Ръководителите на Комуната постоянно се съветват с работниците и трудещите се от града и често се допитват до тях по различни въпроси. По по-важни въпроси Комуната провежда референдуми. На 27 декември 1910 г. провежда референдум, с който иска одобрение на заем за благоустрояването на града. В подкрепа на заема гласуват 707 души, а против — 2.
След дълги заговори, терор и произволи местната буржоазия с подкрепата на полицията и правителството на 18. II. 1912 година успява да свали от власт първата самоковска комуна.
Самоковската комуна не се побоя в онова тъмно и безпросветно време на терор и безправие да се противопостави решително на буржоазната власт и да покаже на практика със своите дела, че идеите на социализма могат да се претворят в жива реалност и че те не са утопия. Самоковският пролетариат разбра, че само Комуната е негов защитник, и затова още два пъти издигна червеното знаме над общинския дом, знамето на втората комуна 1919 г. и на третата — 1922 г.
В славното Септемврийско въстание комунарите са начело в боя с настъпващия фашизъм. И фашизмът се разправи с тях с голяма жестокост. Борис Хаджисотиров, прекрасният човек, трибун, революционер, любимец на работниците от Самоков, бе убит на 27 септември 1923 г. по най-жесгок начин край с. Широки дол. На 18 август 1924 г. бе прострелян на улицата скромният и предан революционер Михаил Дашин. През 1925 г. бе изгорен в пещите на дирекция на полицията Г. Зуйбаров, а Асен х. Василев, участник в Септемврийското въстание, бе убит край гр. Сандански.
Самоковската комуна, нейната дейност, дейността на нейните ръководители, вдъхновяваше и бе знаме в борбата, която техните наследници—комунистите и антифашистите от самоковския край, водеха против фашизма и капитализма. Сега много от делата на Самоковската комуна са вече изпълнени, а други ще бъдат осъществени в следващите близки години от техните наследници.
© 1962 Асен Г. Христофоров
Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2007
Публикация:
АСЕН Г. ХРИСТОФОРОВ
Самоков
Редактор Златко Попзлатев
Художник Здравка Тасева
Худ. редактор Цв. Костурков
Техн. редактор Н. Панайотов
Коректор А. Байкушева
Дадена ча набор на 24. IX. 1962 г.
Подписана за печат на 10. X. 1962 г.
Печатни коли 4,5
Издателски коли 3.42 Формат 1|32 от 84| 108
Тираж 8 100 Поръчка № 760
Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт
Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт
София 1962 г.
Книги от същия автор:
Скици от Лондон (1945 г.)
Боен път (1955 г.)
В дебрите на Рила (1957 г.)
Скици из Рила (1957 г.)
Мацакурци (1958 г.)
Планинари (1959 г.)
Ангария (1960 г.)
Искровете (1962 г.)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3064]
Последна редакция: 2007-07-02 21:02:37