Асен Христофоров - Самоков

Както и да е, самоковци нямат свой представител в историческото събрание на Оборище. Но нима само те остават непредставени? В Оборище не присъствуват и пратеници от София и Ихтиман, въпреки близостта им до Средногорието. Тъкмо наличието на компактни турски маси в тези три града обяснява както неучастието им в Оборище, така и решението на специалната комисия, заседавала на 17 април 1876 година в Панагюрище под председателството на самия Бенковски, наред с Пазарджик да бъде опожарен и Ихтиман, „който ще да се предаде на огън и грабеж“. В протокола от това заседание изобщо не става дума за Самоков. Селищата на запад и югозапад от Костенец влизат в мислите, но не и в плановете на апостолите, освен доколкото е било възможно да се предпази българското население в десетина разложки селца от отмъщението на тамошните българомохамедани. Апостолите предвиждат българите от тези селца да се съсредоточат в Батак. И това е всичко.

Преждевременното избухване на Априлското въстание осуетило намерението на младите родолюбци в Самоков да се присъединят към въстанниците и, както бележи Хр. Семерджиев, „да пресрещнат турския башибозук от две страни“. Избухването на въстанието смаяло самоковските турци, а бързото му потушаване всяло униние сред местните българи. Уплашени, самоковските бейове повикали Хасан паша, усмирителя на панагюрци. Пашата пристигнал с окървавените си войски на 11 май пред града. Първата му грижа била да застави българските първенци и учители да станат взаимни гаранти, че в Самоков не се готви бунт. За мирното отминаване на войските допринесли и местните турски големци. Отдъхнали си българите в града. Но сега черкезите се развилнели из околните села, грабели и безчинствували, а турските власти в Самоков оставали глухи към оплакванията на пострадалите.

И тези, конто търпели робството почти кръгло пет века, изтърпели още една година и дочакали обявяването на руско-турската освободителна война. Когато войските на генерал Гурко превзели и София, край Самоков се струпала почти тридесетхилядна турска армия, командвана от Осман Черкез паша. Наближавали последните дни на паметната 1877 година. Разквартирувани из града, турските войски се отдали на грабеж. Те не пощадили златните и сребърни вещи в конака на прочутия маданджия Махмуд бей, забягнал още преди това в Цариград. А към българите били направо жестоки, тъй като руските войски били наблизо. Вместо да приеме боя, Осман Черкез паша решил да се изтегли с цялата си войска под прикритието на нощта към Долна баня и Костенец. На другия ден, предпоследния от годината, първите руски конни части влезли в Самоков. С тях дошъл и генерал Н. Н. Веляминов, освободителят на града, и още на другата вечер руските офицери и българските първенци тържествено посрещнали новата 1878 година в дома на Хр. Сребърников.

Тъй дългоочакваната свобода дошла в Самоков. Тя изгряла върху щиковете на руските войни, дошли от Русия, към която са били насочени погледите на целия български народ — от същата нам братска страна, към която рилските монаси първи са отправили стъпките си цели три века преди Освобождението, за да разправят още към 1558 година на Иван Грозни за тежката участ на българския народ. Дадената им грамота от тоя руски цар е била пазена и показвана като светиня, а с по-късните си пратеничества в Русия рилските иноци са сторили извънредно много за пробуждането на интереса към българския народ сред неговия славянски събрат. Тяхно дело е обнародването през 1671 г. на житието на Ивана Рилски в Русия, напечатано в Киевско-печерската лавра. А близостта на Рилския манастпр до Самоков е подхранвала същата надежда и в гърдите на самоковските българи. С тая вяра и надежда бе живял и Неофит Рилски, духовният баща на плеяда самоковски възрожденци. С тая вяра и Самоков дочака освобождението си.

В края на руско-турската освободителна война когато се сключвал мирът в Сан-Стефано, самоковци изпращат Захария Хаджигюров и Хр. Сребърников в това цариградско преддверие, за да поднесат благодарствен адрес на главнокомандващия руските войски Днес портретът на генерал Н. Н. Веляминов, освободителя на Самоков, краси стените на градския музей А в гърдите на всеки самоковец гори любов към страната-освободителка.

С изгряването на свободата над Самоков започва стремителният залез на неговата стопанска мощ. Хората са същите, но условията се променят. Наистина, мъртви са повечето от предприемчивите търговци, абаджии и джелепи, господари на панаирите в цяла Европейска Турция през предходните десетилетия на миналия век, мъртви са и най-будните самоковски просветители, книжовници и църковни борци, допринесли тъй много за българското Възраждане. Нима синовете ще се окажат недостойни за своите бащи и деди? Те са свободни граждани на младата българска държава и тях не ги чакат дълги църковно-политически борби. Ала ръцете им са свързани! Защото с Освобождението изчезват и традиционните самоковски пазари.