Асен Христофоров - Самоков

Трябва да се предполага, че английският консул е ударил на камък в опитите си да привлече Захария Хаджигюров за тази цел. И ако Захария го е приел в дома си, то с било главно с оглед на борбата на самоковци срещу Дели Матея, достигнала връхната си точка именно през есента на същата 1855 година. Неморалното поведение на митрополита не е могло да не направи впечатление на консула, а той на свой ред също е могъл да въздействува за отстраняването му от епархията. Такива ще да са били и подбудите на видния църковен деятел. И ето че три години по-късно протестантската пропаганда устройва седалището си в Одрин. През същата година се открила мисионерска станция и в Стара Загора, през следващата — в Пловдив, а в 1862 година и в София. Засега протестантите изоставят православния Самоков.

През 1867 година настъпва прелом в протестантската пропаганда по нашите земи и тя се съсредоточава главно в Самоков. През следващите години и мъжкото, и девическото протестантски училища биват преместени от Стара Загора и Пловдив в Самоков. В града се настаняват и най-видниге американски мисионери. Причините не се крият само в здравия самоковски климат. Хр. Семерджиев с право набляга върху няколко странични фактора, изтъквайки предимствата на Самоков като културен център, близостта на Рилския манастир — тази крепост на българското православие, епичната борба на самоковци срещу гръцката патриаршия и участието на двамина самоковци, К. Фотинов и Хр. Сечанов, при превеждането на Библията. И тъй, протестантската пропаганда здраво се залавя за работа. Нейната цел е да отклонява самоковци от православието и да насочва духовните им интереси към западния свят. Но тя е толкова религиозна, колкото и политическа.

Самоковци веднага дават отпор на протестантите. Година подир откриването на протестантското девическо училище те решават да учредят свое девическо училище, което да замести просветителките от женския метох.

Занапред рядко някое самоковско девойче ще се записва в протестантското училище. Родителите на такива деца просто биват афоресвани. Ако са търговци, самоковци бойкотират магазините им. Те не ги допущат и на представленията в читалището, като поставят нарочен надпис върху вратата. „Входът е запретен за протестантите.“ Самите фурнаджии отказват да изпичат хляба на десетина свои съграждани, отклонили се от православието.

Един от тях, избран преди това за училищен настоятел, бил принуден да си подаде оставката. Сериозни мерки взимат и духовните среди. През 1876 г. в Самоков се открива богословско училище със средствата, завещани от покойния митрополит Авксенти Велешки, също самоковец. В резултат, протестантската пропаганда в Самоков била напълно неутрализирана в годините до Освобождението. А великото събитие вече се мержелеело в далечината. При втората си обиколка из страната дяконът Васил Левски идва и в Самоков, пренощува в девическия метох на утрото пее в църквицата, а през деня прави опити да организира комитет. Изглежда, че Левски е разговарял с Хр. Сребърников, един от самоковските първенци, който е проявил известен скептицизъм спрямо начинанието. Дяконът се премества в близкото село Продановци и остава да нощува при Ив. Ил. Валявичаря. Тук при него идва Йовчо Йокпарата, доспеец и продановски зет. Тримата леят куршуми през деня, а вечер очакват самоковските младежи. И посятото от дякона семе дало кълн. Чрез учителя Векилски много от синовете на първенците били посветени в делото, а учителите Н. Манов, Ив. Сечанов и Мойсинов се заели да привлекат по-интелигентните еснафи. Младите хора се въоръжили, образували стрелческа група и дори се обучавали в стрелба някъде над Бельова църква. Защото навред вече се мълвяло за предстоящото въстание.

И Бенковски идва в Самоков. За това свидетелствува Захари Стоянов. „В Самоков Бенковски ходи един път, пише той, но след няколкоминутно бавене беше принуден да бяга обратно, защото щяха да го предадат.“ Жестоко, ала необосновано обвинение! То не звучи убедително, не задоволява и забележката под текста. В нея се говори за някакъв самоковец Аптекаров (навярно (Антикаров), при когото се отправя Бенковски ведно с телохранителите си. В джоба си апостолът носи писмо до самоковеца от неговия син, тогава ученик в Пловдив. Срещата става по тъмно, и то пред входа на къщата на самоковеца. Като се изправя пред Бенковски, самоковецът изважда друго писмо от джоба си, прочита го в тъмнината, сякаш не е могъл да го прочете предварително, и казва: „Чертите на човека са същите, само конят е променен.“ При тия думи, според Захари Стоянов, Бенковски кимнал на другарите си, всички се метнали на конете и станали невидими в тъмнината. Обстоятелствата са неправдоподобни, неправдоподобна е и тази свръхмнителност у Бенковски.