Асен Христофоров - Самоков

През това време в младото българско княжество стават важни исторически събития: Съединението от 1885 г. и последвалата сръбско-българска война, абдикирането на Батенберг и идването на Фердинанд Кобургски, избран за княз през юли 1887 година. Седем години по-късно Народното събрание гласува първия закон за насърчаване на местната индустрия. Между 1894 и 1899 година започва и усиленото изграждане на железопътната мрежа в страната. В тия пет години дължината на мрежата нараства от 479 на 1002 километра, а в Сливен и Габрово, в София и Пловдив се основават десетки нови фабрики. Ала Самоков пак пропуска сгодния момент. Бившите абаджии и джелепи са изгубили предишната си предприемчивост и са изяли голяма част от капиталите си. Те просто бездействуват. Участвуват в обществения живот на страната с малки празненства и паради, тържествено посрещат всяка нова година в един богатски дом, защото още не са изградили прилична обществена сграда в града, вдигат наздравици и чакат благополучието само да дойде при тях. Пак по това време те влизат в конфликт с Фердинанд, който се стреми да превърне Рила в свой ловен парк. И тая вражда между владетеля и самоковци изпълва летописа на града през следващите две десетилетия. Трябва да се признае, че потомците на бившите самоковски възрожденци излизат с чест от нея. Впрочем, тя завърши с Първата самоковска комуна!

В изборите за общински съветници на 13 юни 1910 година партията на тесните социалисти спечелва 8 от всичко 14 мандата. Над самоковската община се развява червеното знаме! Това е първата общинска комуна на българска земя и в целия Балкански полуостров!

За краткия период на своето съществуване комуната изгражда цяла социална програма, която започва да осъществява с революционен устрем. Но Фердинанд, назначеното от него буржоазно правителство и самоковската реакция не могли да се помирят с червеното знаме на Комуната, заплющяло над сградата на общинския съвет. И след 18-месечни заговори и терор на буржоазията и полицията, Първата самоковска комуна бива свалена от властна 18. II. 1912 година.

Наскоро подир свалянето на Самоковската комуна избухва Балканската, а впоследствие и Междусъюзническата война. В тези войни особено се отличила Седма рилска дивизия. Още в първия ден от обявяването на войната тя настъпила устремно в три колони на юг, завзела Горна Джумая (Благоевград), била се храбро в Кресненското дефиле и на 9 ноември. 1912 г. влязла в Солун ведно с първите гръцки части. По-късно самоковци гинат от холерата, загиват и в боевете към Чаталджа.

Утехата им е излазът към Бялото море. Но той се оказва твърде краткотраен, защото Фердинанд скоро се впуска в трета катастрофална война и самоковци не могат да се възползуват от възможността да се свържат стопански с Егейска Тракия. Само рилските пастири-куцовласи безпрепятствено отвеждат стадата си през зимните месеци към топлото море. Нима за тях бяха сложили кости стотиците младежи от самоковския край?!

Недоволството в Самоков срещу Фердинанд е огромно. То не стихва и след абдикацията на Кобурга и възцаряването на Борис III. Градската община пак попада в ръцете на комунарите. Михаил Дашин възглавява Втората самоковска комуна и кметствува от 1919 до 1921 година, въвеждайки редица сериозни облекчения за трудещите се маси в града. За тях той ще заплати с главата си. Защото подир преврата от 9 юни 1923 година незнаен убиец го застрелва от засада в центъра на града.

Междувременно, македонски главорези извличат от домовете им и Борис Хаджисотиров, а също и десетина други комунисти и ги избиват в окрайнините на Самоков.

Макар и лишени от своите водачи, самоковци пак взимат участие в Септемврийското въстание от същата 1923 година и само една контрапарола на останалите неарестувани ръководители на въстанието в столицата осъжда на бездействие въстаническите сили в самоковско.

През следващите двадесет години животът в Самоков протича по-вяло, отколкото в повечето други градове на страната. Това е период на сравнително мирно развитие, изпъстрен с остри политически борби след една тежка стопанска криза, борби, които доведоха до пълното обсебване на държавната власт от Борис III и до все по-тясното прикрепване на българското народно стопанство към Германия. Самоков, останал почти незасегнат от предвоенното раздвижване на стопанския живот, продължава своя дълъг летаргичен сън.

И все пак традициите на самоковските вьзрожденци не са напълно забравени. Обеднял, градът пак дава своя принос към българската култура. Отново израстват про-светители и художници През последното десетилетие на миналия век самоковецът Христо Максимов става главен радетел за учредяването на Българския учителски съюз, основава вестник „Учител“ в 1893 година, а няколко години по-късно, в самото начало на новия век, и списание „Просвета“. Под неговото перо излизат няколко стихосбирки и книги с очерци и разкази. Те са отблясък на предосвобожденската епоха.