Асен Христофоров - Самоков

За щастие, сега не кобургите управляват страната, пък и синовете, и внуците на някогашните самоковци гледат инак на нещата. И те ще се наложат. Пак закрачиха но пътя на прогреса и тъй ще се отсрамят пред своите възрожденски деди. Защото където е текло, пак ще протече! Пък и кръвта вода не става.

Разоряването на цветущото занаятчийство в Самоков след Освобожденнето на България предостави на развизащия се капитализъм готова армия от наемни работници в лицето на разорените занаятчии н техните работници. Самоков не остава назад от общото развитие на страната по пътя на капитализма. Дори в края на XIX и началото на XX век за тогавашното икономическо раз-витие на България той е един от промишлените центрове. Тук израстват няколко промишлени предприятия: три текстилни фабрики с над 100 души работници, две бръшнарски фабрики, три пивоварни, една кожарска фабрика и една килимарска работилница, в които работят над 1200 работници, и тютюнев склад с 200 работници. Тези предприятия обаче не могат да дадат работа и препитание на многочисления брой разорени занаятчии, майстори, безработни калфи и др. Работниците и други дребни съществувания живеят тежко, в лишении и нищета. Работниците са подложени на жестока експлоатация и безработица. Само една малка част от жителите на града търговци, едри занаятчин, собственици на гори, пасбища и стада живеят добре.

Безправието, невежеството сред работническата класа е пословично. Работничеството води полугладно съществувание.

Експлоатацията взема големи размери, работният ден е от 12 до 14 часа, надниците са неимоверно ниски. Детският труд се използува най-широко. Във фабриките работят деца от 12 до 14-годишна възраст. Липсват най-елементарни условия за хигиенен труд. Самоков по това време получава прозвището „гладен град“.

При такива условия на ужасяваща експлоатация, недоимък, невежество започва своята дейност основаната от Борис Хаджисотиров с група негови съратници партийна организация на Социалдемократическата работническа партия на 5 септември 1899 г. Социализмът тук намира добра почва за развитие.

Партията на социалистите в Самоков застава начело на борбите на работническата класа и трудещите се и се бори в защита на техните интереси. Тя води широка политико-просветна работа за издигане класовото съзнание на работническата класа. Големи грижи партийната организация полага за издигане политическото съзнание и на своите членове. Тя провежда ежегодно десетки организационни и просветни закрити и открити партийни събрания, на които се изнасят най-различни доклади по партийни въпроси, по политическото положение, стопанското положение, лекции по законодателството, за усвояване марксисткото учение и т. н.

Социалистическата организация в Самоков води борба за подобряване живота на работническата класа и трудещите се, бори се за увеличаване на надниците, намаляване на работния ден до 8 часа, срещу произволите на работодателите и властта, срещу суровия режим в предприятията, лошите трудови условия в тях, за намаляване на преките данъци и такси, за премахване на косвените данъци, защищава безработните и т. н. Тя създава професионална организация на работниците и ги организира на борба, като ги вдига на протести, манифестации, митинги, стачки.

Светла страница от революционните борби на работническата клася в Самоков и България са стачките, организирани и ръководени от социалистическата организация през 1903, 1907 и 1909 г. Организирани са стачки на текстилните работници, на обущарите, на работниците в кибритената фабрика гара Костенец. По време на тези стачки партийната организация получава подкрепа от Централния комитет на партията в лицето на Д. Благоев, Г. Кирков, Г. Димитров. Цели 11 години непрестанно и упорито Самоковската социалистическа организация се бори за защита интересите на трудещите се. Нейните ръководители Борис Хаджисотиров и Михаил Дашин с неуморима енергия насочват борбите на работническата класа, те са постоянно сред стачкува-щите и борещите се работници, окуражават ги в борбата.

С борбата, която водеше социалистическата организация в Самоков, показа на работническата класа и беднотата, че никой друг не е в състояние да им помогне освен Работническата социалдемократическа партия, в чиито редове те трябва да се борят за своето освобождение.

Партийната организация отделя голямо внимание и на възпитанието на партийните членове. Затова особено голяма роля играе личният пример на нейните ръководители Борис Хаджисотиров и Михаил Дашин, които със своя скромен и изцяло посветен на трудовите хора живот пленяват душите и сърцата на работническата класа. Борис Хаджисотиров е постоянно сред членовете на партията и със своето огнено и твърдо слово ги учи и напътствува. Партийната организация често се намесва и подпомага работниците й техния личен живот. В много случаи тя изглажда семейни недоразумения, критикува и напътствува мъжете, които се държат зле със своите жени или не полагат грижи за своите деца.