Асен Христофоров - Самоков

Девическото училище се настанило в собствена сграда към 1863 година, или почти половин век подир първото общинско училище за юноши. Причината е очевидна и се крие в девическия манастир, който е замествал училището за девици. В него една от калугерките е преподавала и немски език! Ала и това не е било достатъчно за първогражданите, та когато учителката Неделя Петкова пристига в Самоков през една люта зимна вечер, на път от Пловдив за Кюстендил, гдето се тъкмяла да стане учителка, градските първенци я увещават да остане в града им и да основе девическо училище. Тя се съгласила и поискала да и бъде определена годишна плата. Гайтанджията Д. Смрикаров, който бил взел инициативата, събрал първогражданите, изложил им плановете си за учредяване на девическо училище, което да поеме просветната работа на калугерките, и поискал да се определи възнаграждение на учителката.

— Не може! — отсякъл Христо Сребърников, един от знатните хора на града. — В метоха е друго… Там можем спокойно да изпращаме дъщерите си.

— А защо не в девическо училище? — запитал друг.

— Защото там ще ги развращават млади мъже, дето ще се въртят край учителката!

По това време бъдещата баба Неделя е била още млада жена…

— Ще пазим даскалицата от такива въртоглавци — отвърнал трети, — пък дъщерите ни могат и сами да се опазят.

— Както щете! — сопнал се Сребърников. — Но аз мойте си дъщери не давам в такова училище! — и сърдито хлопнал вратата зад гърба си.

— Ех, и без петел ще съмне! — заключил гайтанджията, за да ободри останалите първенци. — Хайде да определиме платата…

Неделя Петкова основала девическото училище и дълго учителствувала в града, ала по всичко личи, че първенците строго са бдяли за морала й и недопускали никакъв млад мъж да се навъртва около училището, та нещастната просветителка дълго време с стояла неомъжена!

В мъжкото училище след Йоаким Кърчовски е учителствувал и Неофит Рилски, баща на българските педагози. Към 1828 година той се връща повторно в града и през следващите четири години съумява да обучи плеада бъдещи учители и народни дейци, като Захария Круша, Н. Хр. Тонджаров, живописеца Захария Зограф, гайтанджията Д. Смрикаров, църковния деятел Захария Хаджигюров и мнозина други, които десетилетия наред поддържат писмовна връзка с него. Захария Круша учителствувал и в Копривщица, и във Враца, Захария Зограф опитвал няколко години да основе българско училище в Пловдив с Неофита Рилски за главен учител, ала не успял поради гъркоманията на местните първенци, а Н. Хр. Тонджаров пръв постигнал мечтата на своя съгражданин и почнал да учи пловдивските българчета на българско четмо. Това става едва към 1843 година. По-късно, вече през 1852 година, когато бил учител в Кюстендил, той пише на Неофит Рилски:

„Вече двадесет години откак си блъскам главата с това многотрудно звание по дълбоката тъмнота българска с малката искрица, която запалих от вашия светилник…“

И той изказва надеждата, че е успял да побългари много гърчеещи се пловдивски младежи.

Изглежда, че Н. Хр. Тонджаров е въвел взаимната метода на обучение в Самоков, още преди 1843 година, когато самоковското общинско училище се прочуло в цяла Западна България. Пак Тонджаров е въвел тази метода на обучение и в Пловдив, и в Кюстендил, и във Велес. При него се е учил и Йордан х. Константинов Джинот.

Друг самоковец, Костантин Фотинов — внук на основателката на девическия манастир баба Фота, също станал учител, след като си опитал щастието като търговец, а корабът с натоварените от него дъски потънал в Мраморно море. Тъй, вместо с дъски, той пристигнал в Смирна с голи ръце. И основал елинославянско училище. Изпървом в него се учили само десетина деца, но скоро броят им нараснал на двеста. Още в 1830 голина той въвел взаимната метода на обучение, разпространена по това време в гръцките малоазиатски училища, и по тоя начин изпреварва габровското училище на В. Априлов с цели пет години.

Впрочем, през втората четвъртина на XIX век Самоков се превръща в същински разсадник на просветители, учителствували в различни краища на страната. Един от тях, самоковецът Константин Ранов, роден около 1796 година, е бил възпитател на сръбския престолонаследник Михаил Обренович, преди да се установи като учител в Стара Загора към 1848 година, привлечен от Александър Екзарх. В договора между него и градските първенци, с който се определя и годишната му плата, е казано, че К. Ранов е длъжен да преподава френски, гръцки, други науки, както и история и счетоводство, „а при нужда и някой друг език“! Той ще да е бил същински полиглот, а градските първенци — добри търговци, петимни да получат и „нещо отгоре“ срещу парите си…