Асен Христофоров - Самоков

През годините подир Кримската война и последвалото западане на самоковските маданджии израстват неколцина едри скотовъди-българи, пришълци в града от околните селца. Те скоро стават и владетели на просторни гори и пасбища в Рила. Изкупуват планинските рътове от задлъжнелите бейове и ги изкупуват не заради самите гори, които били почти изсечени от брадвите на ангарийните въглищари, а за тучните пасбища, нужни за пашата на огромните им стада. Рунтавите калпаци на тия скотовъдци все по-често се мяркат между алените фесове на бейовете, насядали край масите на откритото кафене близо до голямата градска чешма. Присъствието им вече не дразни „правоверните“ господари на града. Защото скотовъдците са богати и при нужда могат да откупят и други дялове на планината, пък и със стадата си косвено подпомагат както работата на кланниците, които били в турски ръце, така и дейността на майсторите от всесилния кожарски еснаф, тая крепост на местните турци. От това преплитане на материалните интереси печелят и българите, намерили свои защитници в лицето на едрите скотовъдци. Българите вече не са само домоседи занаятчии. Между тях има и търговци на гайтани и видни джелепи, и едри горовладелци. В техни ръце е поминъкът на града.

Най-видните измежду българите-горовладелци били хаджи Стамен от Самоков, хаджи Мано Шипочански, преселник от Шипочане, и хаджи Георги Бързанов, до-шъл в града от Говедарци, но с деди от далечните македонски земи. Впрочем, от Говедарци води рода си и гайтанджията Д. Смрикаров, Хаджи Стамен купил Борнатица, запазена и до днес като една от най-хубавите гори в Рила. Хаджи Мано закупил много гори в долината на Черни Искър и цялата огромна част от планината между Прекорека и Урдина река. Негови са били Купените и Ловница, Елени връх и Мальовица, и още много други чалове по Рила. На такива владения би завидял и средновековен феодал! А хаджи Георги Бързанов? Той изкупил горите и пасбищата по Лакатишка Рила, на север от родното си село, към местността Бог-танджилница. Там някъде и синовете му изградили къшли, известни и досега като Бързанови егреци. На Хаджитоневи от Самоков е принадлежала и местността Вада. Тъй почти пялата паша по Рила е била в български ръце, използувана срещу наем дори от панагюрските джелепи.

Пак около средата на миналото столетие в Самоков се явяват и първите опити на местни хора, предимно турци и евреи, да организират индустриални предприятия. Един от тях са пряко свързани с железодобива, други нямат връзка с рударството. Ала повечето от тях пропадат. И до днес се помни мястото на „чиликхането“ под Самоков — леярна за стомана, изградена към 1837 година. През 1845 година Хюсреф паша се опитва да уреди фабрика за пушки край града, взела размерите на две средно големи технически работилници. Вече стана дума за злополучния опит към 1850 година да се построи механичен дарак до моста над Искъра, разрушен от разярените жени. Малко по-късно, към 1855 година, Ясим бей се опитва да построи стъкларска фабрика, ала доведените ог него чуждестранни работници-специалисти нарочио се размайват, почти похабяват машините и накрая се разотиват по съвета на своите консули. През 1865 година двамината братя-българи построяват фабрика за спирт на половин час вън от града, пак с помощта на чуждестранен специалист. Спиртът се добивал от ръж и овощия. По същото време и градският лекар Андронаки построил по европейски образец, воденица с четири камъка, а до нея и модерна тепавица. Към 1870 година вече работи и малка фабрика за кибрит. Направен бил и опит да се основе „Дружество за железопро-изводство“ — акционерно предприятие. Това са все скромни наченки, които не се доразвиват. Важното е, че тези опити се правят тъкмо в Самоков.

Стопанският разцвет на Самоков преди Освобождението променя и външния облик на града. Наред с конаците на бейовете, обсебили средищните мегдани край джамиите, една подир друга израстват просторните къщи на видни абаджии, търговци и джелепи — на Кокошкови, Хаджигюрови и Сребърникови, както и същинските сараи на сарафите от рода Арие. Стенописи красят вътрешните стени на тия къщи, таваните им са от дърво-резба, във всяка от тях има приемни салони и хубави частни бани. Най-видните босненски търговци отсядат у Сребърникови, английският консул, дошъл в града към 1855 година, нощува у Хаджигюрови, първомайсторите чествуват патронния си празник в къщата на Кокошкови.

В горния етаж на по-малката от двете къщи на Арие има приемен салон с чудна дърворезба, а размерите на салона са 16 на 12 едри мъжки крачки. Богата е и уредбата на стаите, дворищата са красиви, с цветни лехи и дръвчета, и чешми шуртят в тях. Водата за тия чешми е докарана отдалече — на два до три километра извън града, и всеки частен канал обслужва две-три съседни богатски къщи, изградили канала на общи разноски.