Робърт Хайнлайн - Космически жокей

Той се съсредоточи и се понесе към самата орбита на Втора Космическа, управлявайки кораба по инстинкт, тъй като изчисленията на Уайнстайн вече не означаваха нищо. Целта му бе точна — не трябваше да похабява в последната минута скъпоценното си гориво за странични корекции, за да не се блъсне в Станцията. Когато най-сетне се убеди, че ще се промъкне благополучно покрай нея, той още веднъж намали скоростта. След това, като понечи да изключи двигателите, те се задавиха, изхъркаха и млъкнаха.

Корабът „Летящият холандец“ плаваше в космоса, на петстотин ярда от Втора Космическа, със синхронизирани скорости.

Джейк включи радиото.

— Станция — поддържайте връзката. Ще вкарам кораба в пристана.

Беше си предал рапорта, взел душ и вече бе поел към пощата да предаде по радиото писмото си, когато по радиотранслацията го призоваха да се яви в кабинета на Комодор-щурмана. О, виж ти, рече си той, Шахт е ударил вече тъпана — питам се само каква ли част от акциите на Компанията са собственост на този глупак. А и онзи другият въпрос… беше се държал грубо с Управлението.

— Първи щурман Пембъртън, сър — докладва той сковано.

Комодор Соумс вдигна очи.

— Пембъртън… ах, да. Вие притежавате две степени: Космос-космос и кацане в безвъздушно пространство.

„Хайде да не шикалкавим“ — рече си Джейк. Гласно той каза:

— Нищо не ме оправдава за поведението ми през този последен рейс. Ако Комодорът не одобрява начина, по който се разпореждам в щурманската си кабина, той може да получи моята оставка.

— За какво говорите?

— Ами как… не ви ли се е оплакал пътник от мен?

— О, това ли! — Соумс подмина въпроса. — Да, той беше тук. Но аз разполагам и с рапорта на Кели, както и с рапорта на вашия главен механик, а и друг, специален от Сюпра Ню Йорк. Това бе първокласно пилотиране, Пембъртън.

— Искате да кажете, че няма оплакване от страна на Компанията?

— Кога не съм подкрепял своите щурмани? Били сте абсолютно прав. Аз бих го изхвърлил през люка. Дайте да се заловим за работа — в момента работите на кораб Космос-космос, но ми се налага да изпратя специален кораб до Луна Сити. Ще ми направите ли услугата да поемете рейса?

Пембъртън се колебаеше. Соумс продължи:

— Кислородът, който спасихте, е за Космическата изследователска програма. Преградите на северния тунел са се срутили и са загубени тонове кислород. Работата е спряла — около 130 000 долара на ден отиват за режийни, заплати и глоби. „Гном“ е тук, но до пристигането на „Лунен прилеп“ друг щурман освен вас няма. Е?

— Но аз… вижте, Комодоре, нямате право да рискувате живота на хората с моето кацане. Позабравил съм — имам нужда от опреснителен курс и проверочен.

— Без пътници, без екипаж, без капитан — рискуваме само вашия живот.

— Ще поема рейса.

Двадесет и осем минути по-късно той излетя в грозноватия мощен корпус на „Гном“ . Един силен тласък, за да убие орбиталната му скорост и да го спусне към Луната, после никакви грижи, докато не стане време за кацане.

Чувствуваше се добре, докато не измъкна две писма — едното, което не бе успял да изпрати, и другото от Филис, доставено във Втора Космическа.

Писмото от Филис беше нежно и безсъдържателно. Тя не споменаваше за внезапното му заминаване и изцяло пренебрегваше професията му. Писмото беше образец на благовъзпитаност, но то го разтревожи.

Скъса и двете писма и започна ново. В него отчасти се казваше:

„… никога не си го казвала открито, но ти негодуваш срещу моята работа.

Аз трябва да работя, за да се издържаме. Ти също имаш задължения. Те са стари, прастари задължения, които жената отдавна изпълнява — да пресича равнините в покрити с чергила каруци, да очаква завръщането на корабите от Китай или да стои около изхода на шахтата след експлозия, — да го целуне на прощаване с усмивка и да се погрижи за него у дома.

Ти се омъжи за космонавт, следователно част от задълженията ти са да приемеш с открито сърце моята работа. Мисля, че можеш да го направиш, ако го осъзнаеш. Надявам се, че това ще стане, защото така, както вървят нещата, няма да е добре и за двама ни.

Вярвай ми, обичам те.

Той седя умислен над писмото, докато стана време да снижи кораба за пристигането си. От височина двадесет мили до една миля той остави роботът да намалява скоростта, после премина на ръчно управление, докато продължаваше бавно да се снижава. Идеалното безвъздушно кацане трябва да бъде точно противоположно на излитането на снаряд… свободно падане, после едно продължително включване на двигателите, което завършва, щом корабът застане напълно неподвижен, когато докосне земята. На практика щурманът трябва да си опипва пътя надолу — не много бавно — корабът може да изгори всичкото си гориво от тази страна на Венера, докато се сражава толкова дълго с гравитацията.