Робърт Хайнлайн - Космически жокей

Когато останаха отново сами, Кели попита нетърпеливо:

— Нали в действителност няма да се наложи да изхвърляме товар? Имаш запас за маневриране.

— Може дори да не успеем да се доберем до Втора станция. Колко време работеха двигателите?

Кели се почеса по главата.

— Аз самият бях зашеметен.

— Ще отворим акселерографа и ще погледнем.

Кели просия.

— Да, разбира се. Ако зверчето не е изхабило чак толкова много гориво, тогава само ще обърнем кораба и ще пуснем двигателите за същия промеждутък от време.

Джейк поклати глава.

— Забравяш за изменението на масата.

— О… о, да! — Кели изпадна в затруднение. Изменението на масата… при включване на двигателите корабът губи теглото на употребеното гориво. Страничният тласък остава непроменен, масата, която се изтласква, намалява. Връщането към верния курс и скорост щеше да се превърне в задача от висшата математика из областта на балистиката.

— Но ти нали можеш да я решиш?

— Ще трябва да я реша. Естествено, бих искал Уайнстайн да бе тук.

Кели излезе да се погрижи за пътниците си. Джейк се залови за работа. Той провери местоположението посредством астрономическо наблюдение и радара. Радарът му даде всичките три фактора бързо, но не толкова точно. Замерванията на Слънцето, Луната и Земята му определиха местоположението, но не му помогнаха с нищо за определянето на курса и скоростта… едва ли можеше да си позволи да чака да направи повторни наблюдения за тази цел.

От определянето координатите на кораба без астрономически наблюдения получи приблизителна представа за положението си, като към изчисления резултат вследствие намесата на младия Шахт прибави и предсказанията на Уайнстайн. Всичко това бе надлежно проверено с радара и посредством зрителни наблюдения. Въпреки това обаче той нямаше изобщо представа дали би могъл или не да се върне в курса и да стигне до местоназначението си — сега трябваше да изчисли колко гориво ще му е необходимо и дали наличното гориво ще бъде достатъчно или не да намали скоростта си и да синхронизира орбитите.

В космоса няма никаква полза да достигнеш целта на пътешествието си, ако я подминеш като светкавица със скорост няколко мили в секунда или ако пълзиш с неколкостотин мили в час. Все едно да уловиш яйце с чиния… без да се счупи!

Той започна упорито да изчислява как да извърши маневрата с най-малко гориво, но неговият малък електронен калкулатор „Марчант“ не беше на нивото на многотонния компютър „Ай Би Ем“ в Сюпра Ню Йорк, нито пък той беше Уайнстайн. Три часа по-късно той разполагаше с отговор със съмнителна точност. Обади се на Кели.

— Капитане? Можете да пристъпите към изхвърлянето зад борда, като започнете от Шахт и син.

— И аз бих искал това. Няма ли друг изход, Джейк?

— Не мога да обещая да откарам кораба благополучно, без да се изхвърли част от товара. По-добре изхвърляйте сега, преди да включим двигателите. Ще излезе по-евтино.

Кели се колебаеше — със същата охота би се простил и с единия си крак.

— Дай ми време да избера какво да изхвърля!

— Добре — Пембъртън се върна мрачно към цифрите си с надеждата да открие спасителната грешка, след това промени решението си. Обади се в радиостанцията.

— Свържете ме с Уайнстайн от Сюпра Ню Йорк.

— Това е извън нашия обсег.

— Известно ми е. Обажда се щурманът. Аварийно предимство — спешно. Насочете към тях плътен сигнал и го усилвайте.

— Ъъъ… слушам, сър. Ще опитам.

Гласът на Уайнстайн прозвуча колебливо.

— Сили небесни, Джейк, не мога да те направлявам.

— Проклятие, ти можеш да ми направиш изчисленията!

— Каква полза от точност до седми десетичен знак, щом данните не са точни?

— Така е, така е. Но ти знаеш с какви уреди разполагам, известно ти е колко добре мога да боравя с тях. Намери ми по-точен отговор.

— Ще се опитам.

Четири часа по-късно Уайнстайн се обади отново.

— Джейк? Ето ти резултата: Ти възнамеряваш да се върнеш към първоначалната си скорост и после да направиш странични корекции на курса. Ортодоксално, но неикономично. Вместо това накарах Мейбъл да го изчисли като една маневра.

— Чудесно!

— Не е толкова бързо. Спестява гориво, но недостатъчно. Невъзможно е да се върнеш в предишния си курс и после да стигнеш до Втора Космическа, без да изхвърлите от товара.

Пембъртън изчака съобщението да проникне в съзнанието му, после каза:

— Ще съобщя на Кели.

— Почакай малко, Джейк. Опитай следното. Започни отначало.