Робърт Хайнлайн - Космически жокей

— Ха?

— Разгледай го като напълно нова задача. Забрави за орбитата на касетата. С настоящия си курс, скорост и местоположение изчисли най-благоприятната орбита, която да съвпадне с тази на Втора Космическа станция. Избери си нов курс.

Пембъртън се почувствува неловко.

— Изобщо не съм се сетил за такова нещо.

— Разбира се, че не си. С онзи малък корабен калкулатор-джудже ще са ти необходими три седмици, за да направиш изчисленията. Готов ли си да записваш?

— Естествено.

— Ето твоите данни — Уайнстайн започна да ги диктува.

Когато ги свериха, Джейк попита:

— И тези данни ще ме заведат до целта?

— Може би. Ако данните, които ти ми даде, са максимално точни, ако можеш да следваш указанията точно като робот, ако успееш да потеглиш и да осъществиш скачването толкова точно, че да не са нужни странични поправки, тогава може и да се добереш до целта. Може би. И така — на добър час. — Смущенията в радиовръзката заглушиха прощалните им думи.

Джейк се обади на Кели.

— Не изхвърляйте товар, капитане. Накарайте пътниците си да пристегнат ремъците. Готови за излитане. Четиринадесет минути до излитането.

— Много добре, щурман.

След подготовката и проверката на новото излитане се оказа, че той отново разполага със свободно време. Извади недовършеното писмо, прочете го, после го скъса.

„Най-скъпа Филис — започна наново той. — През този рейс размишлявам много усилено и реших, че просто съм инат. Какво търся тук, толкова надалече? Аз обичам своя дом. Обичам да бъда с жена си.

Защо трябва да залагам главата си и твоето душевно спокойствие, за да гоня вятъра в небето? Защо да кисна около телефона в очакване да закарам някакви глупаци до Луната — празноглавци, които не могат да управляват дори гребна лодка и преди всичко е трябвало да си стоят у дома?

Пари, разбира се. Страх ме е да рискувам с някаква промяна. Няма да намеря друга работа, от която да печеля и на половината, но ако ти си готова, засядам на сушата и започваме отначало.

Много обич, Джейк.“

Той бутна писмото и заспа, за да засънува, че целият съюз на младите пилоти се е настанил в неговата щурманска кабина.

Като туристическа атракция гледката на Луната в едър план отстъпва само на Земята, гледана откъм космоса — независимо от това Пембъртън настоя всички пътници да се пристегнат с ремъците по време на обиколката около Втора Космическа станция. С малкото останало му безценно гориво за синхронната маневра той реши да не затруднява движенията си, за да угоди на туристите.

Отвъд извивката на Луната пред погледа се появи Втора Космическа станция… но само на радара, тъй като корабът се движеше с опашката напред. След всяко краткотрайно изключване на двигателите Пембъртън засичаше новото местоположение по радара, после сравняваше приближаването си с кривата, която бе начертал въз основа на данните на Уайнстайн, като с едно око следеше хронометъра, с другото перископа, с третото таблото, а с четвъртото разходометъра.

— Е, Джейк? — измъчваше се Кели. — Ще успеем ли?

— Откъде да знам? Бъдете готов за изхвърляне на товар. — Бяха избрали течния кислород като товар за изхвърляне, защото можеха да го пуснат да изкипи през външните клапани, без да се занимават с него.

— Не говорете за това, Джейк.

— По дяволите — притрябвало ми е да говоря така, ако не съм принуден! — Той отново докосна с пръсти копчетата на таблото, включването на двигателите отнесе думите му. Когато грохотът секна, вече го викаха по маневрената радиоверига.

— Тук „Летящият холандец“ , обажда се щурманът — отговори Джейк.

— Управлението на Втора Космическа станция. От Сюпра докладват, че нямате достатъчно гориво.

— Точно така.

— Не се доближавайте. Синхронизирайте скоростта си далече от нас. Ще изпратим катер да ви зареди с гориво и да прибере пътниците.

— Мисля, че мога да се справя.

— Не се опитвайте. Чакайте да ви заредим.

— Я не ми разпореждайте как да управлявам кораба си! — Пембъртън изключи веригата, после вторачи поглед в таблото, като си подсвиркваше мрачно. Кели редеше думите наум: „Кейси каза на огняря: «Момче, най-добре скочи, защото два локомотива ще се сблъскат!»“

— Няма ли как да пристанеш, Джейк?

— Мм… не, дявол го взел. Не мога да рискувам да вляза в пристана на Станцията, и то с пътници на борда. Но няма и да синхронизирам скоростите на разстояние от петдесет мили и да чакам пътна помощ!