Робърт Хайнлайн - Космически жокей

— Ще дам разрешително за полет на този щурман, Капитане, но за вас не е задължително да го потвърдите.

— Пембъртън е свестен човек. Какво му има?

Психиатърът обмисли това, което бе набелязал, докато се правеше на глупав турист, който досажда на непознат човек по време на закуска.

— Той е малко по-необщителен, отколкото сочи предишният му протокол. Мисли си за нещо. Каквото и да е то, засега успява да го надвие. Ще го държим обаче под наблюдение.

— Тръгвате ли с нас, ако щурманът е той? — бе отговорил Кели.

— Ако пожелаете.

— Не се притеснявайте — ще го взема. Не е нужно да возим гратисчия.

Пембъртън постави касетата на Уайнстайн в робота-щурман, после се обърна към Кели.

— Проверката приключена, сър.

— Излитайте при готовност, щурмане. — Кели почувствува облекчение, когато се чу да взема неотменимото решение.

Пембъртън даде сигнал на Станцията да ги отвържат. Огромният кораб бе изтласкан навън от пневматичен таран и се отдалечи плавно в космоса на хиляда стъпки, осигурен само с единично въже. След това Пембъртън го обърна по посока на излитането, като стори тъй, че маховикът, монтиран върху кардановото съединение при корабния гравитационен център, рязко да се завърти. Корабът се обърна бавно в противоположна посока по силата на Третия закон за движението на Нютон.

Направляван от касетата, щурманът-робот настройваше лещите на щурманския перископ така, че Вега, Антарес и Регул при правилен курс да заблестят като един образ. Пембъртън се грижеше корабът да следва този курс… придирчиво — грешка от един градус означаваше разлика от двеста мили при пристигането.

Когато трите образа се сляха в една точка, той спря маховика и изключи жирокомпаса. След това чрез пряко наблюдение на всяка една от звездите провери курса на кораба, точно както морският щурман използва секстант, с тази разлика, че уредите тук бяха несравнимо по-точни. Наблюдението не му даде сведения за правилността на курса, програмиран от Уайнстайн — трябваше да го приеме като евангелие, ала то го убеди, че роботът и касетата му действуваха по програмата. Доволен, той отдаде последното въже.

Седем минути до тръгването. Пембъртън чукна леко превключвателя, оставяйки на щурмана-робот да потегли, когато неговият часовник му нареди. Зачака с ръце, поставени върху лостовете за ръчно управление, готов да поеме командуването, ако роботът не сполучи, и усети как старата, неизбежна трескава възбуда започна да набъбва в гърдите му.

Дори когато количеството адреналин в кръвта му се покачи, деформирайки чувството му за време и туптейки в ушите му, неговите мисли непрекъснато се връщаха към Филис.

Призна си, че тя има от какво да се оплаче — космонавтите не трябваше да се женят. Не че тя ще умре от глад, ако той оплеска някое кацане, но жената не иска застраховка — тя иска съпруг… още шест минути.

Ако го назначат на редовна линия, тя ще може да живее във Втора Космическа станция.

Каква полза — жените, които безделничат във Втора Космическа станция, не свършват добре. О, Филис нямаше да стане уличница или гуляйджийка — тя просто щеше да откачи.

Още пет минути… Самият той не се интересуваше много от Втора Космическа станция. Нито от космоса!

„Романтиката на междупланетните пътешествия!“ — напечатано, това изглеждаше добре, ала той знаеше какво представлява: Работа. Еднообразие. Никаква природа. Върхови моменти, досадни периоди на очакване. Никакъв семеен живот.

Защо не си намери някоя почтена работа и не си стои нощем у дома?

Знаеше защо! Защото бе космически жокей и твърде стар, за да се промени.

Какви възможности има да смени начина си на живот един тридесетгодишен женен човек, свикнал на много пари? (Четири минути.) Дали вече не би му приличало да продава хеликоптери с комисионна?

Вероятно би могъл да си купи парче поливна земя и… Не се вдетинявай, приятелю! Ти разбираш от земеделие толкова, колкото теле от кубичен корен. Не, хубавичко си бе постлал той, като избра ракетите по време на военната си служба. Поне да се бе насочил към електрониката или да бе взел военна стипендия — но сега вече беше твърде късно. От казармата право в Компанията Хариман по използване на Луната — да превозва руда до Луна Сити. Това бе решило нещата.

— Как върви, докторе? — гласът на Кели прозвуча напрегнато.

— Още две минути и няколко секунди. — Проклятие… Кели трябваше да знае, че не бива да разговаря с щурмана в минутите до излитането.