Робърт Хайнлайн - Космически жокей

— По време на свободния полет няма много за гледане.

— Няма значение. Просто ще се почувствуваме като у дома, нали, Капитане?

— Искам да седна в щурманското кресло — съобщи Шахт младши.

Пембъртън трепна.

— Джейк — заговори настойчиво Кели, — би ли имал нещо против да обясниш на момчето в общи линии системата на управление. След това ще си отидем.

— Няма нужда нищо да ми обяснява. Всичко това ми е известно. Аз съм член на Съюза на младите пилоти — виждате ли значката ми? — Момчето се насочи към командното табло.

Пембъртън го сграбчи, настани го в щурманското кресло и го пристегна с ремъците. После дръпна лоста за изключване на таблото.

— Кво правиш?

— Изключих захранването, за да мога да ти обясня.

— Няма ли да припалим двигателите?

— Не. — Джейк започна набързо да обяснява употребата и предназначението на всяко копче, скала, ключ, измервателен уред, дреболия, както и на уредите за наблюдение.

Младшият се въртеше нетърпеливо.

— Как се справяте с метеоритите? — попита той.

— О, с тях ли — едва ли става и по едно сблъскване на половин милиона пътувания Земя-Луна. Метеоритите са рядкост.

— И какво? Шубе ли ви е тогава? Сигурно адски ви е трудно.

— Нищо подобно. Противоударният радар охранява във всички посоки на разстояние от петстотин мили. Ако нещо се задържи на екрана за повече от три секунди — един пряк механизъм включва двигателите. Първо се удря предупредителен гонг, за да може всеки да се хване здраво за нещо, и една секунда по-късно… Бум!… Измъкваме се бързо от опасността.

— Звучи ми старомодно. Скивай, ще ти покажа как Комодор Картрайт направи това в „Разрушителите на комети“…

— Не пипай тези лостове!

— Корабът да не е твой! Татко казва, че…

— О, Джейк! — Чувайки името си, Пембъртън се изви като змиорка, за да се намери с лице срещу Кели.

— Джейк, съдията Шахт би искал да узнае… — с крайчето на окото си Джейк видя как момчето протегна ръка към таблото. Той се обърна, започна да крещи… ускорението го изненада, когато двигателите загърмяха в ушите му. При неочаквано преминаване от безтегловност към ускорение изпитаният космонавт обикновено се окопитва бързо като котка. Ала вместо да се залови някъде, Джейк протягаше ръце към момчето. Той политна назад, изви се, за да избегне сблъсъка с Шахт, удари главата си о прага на отворената херметическа преграда и изпадна в безсъзнание на по-долната палуба.

Кели го разтърсваше.

— Добре ли си, Джейк?

Той седна.

— Да, разбира се. — Усети тътена и тресящата се палуба. — Двигателите! Изключете захранването!

Избута настрани Кели, изкатери се в щурманската кабина и натисна силно копчето за изключване. Сред внезапната отекваща тишина те се озоваха отново в безтегловност.

Джейк се обърна, разкопча ремъците на Шахт младши и го тласна към Кели.

— Капитане, моля изведете тази заплаха от кабината ми.

— Пусни ме! Татко — той ще ме осакати.

По-възрастният Шахт незабавно се наежи.

— Какво означава това? Пуснете сина ми.

— Вашият скъпоценен син пусна двигателите.

— Младши… наистина ли направи това?

Момчето отмести поглед.

— Не, татко. Това… Това беше метеорит.

Шахт, изглежда, се обърка. Пембъртън изсумтя.

— Току-що му обясних как действува предпазният радар, за да избегне сблъскването с метеорити. Той лъже.

Шахт се справи набързо с процедурата, която наричаше „вземане на решение“, после отговори:

— Младшият никога не лъже. Засрамете се — възрастен мъж да се опитвате да прехвърляте вината на едно безпомощно момче. Ще докладвам за вас, господине. Ела, младши!

Джейк го сграбчи за рамото.

— Капитане, преди този човек да напусне кабината, искам тези копчета да се снимат за отпечатъци от пръсти. Това не беше метеорит. Механизмите бяха изключени, преди това момче да ги включи. Още повече че и противоударната верига дава сигнал за тревога.

Видът на Шахт стана лукав.

— Това е нелепо. Аз само възразих против злостната клевета относно характера на моя син. Нищо лошо не е станало.

— Нищо лошо, така ли? А какво ще кажете за счупените ръце… или вратове? Ами за похабеното гориво, а колко още ще похабим, за да се върнем на верния път? Известно ли ви е, мистър „Стари космически вълко“, колко безценно може да се окаже дори малко гориво, когато се опитаме да синхронизираме орбитите с Втора Космическа станция, ако не разполагаме с него? Може да се наложи да изхвърляме товар, за да спасим кораба, товар, чийто превоз само струва 60 000 долара на тон. Отпечатъците от пръстите ще покажат на Търговската комисия кому да ги лепне.