Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— Звучи ми разумно.

— Нека да забравим за опасностите. За какво искаш да говорим? За теб?

— Няма какво толкова да ти кажа. Жена, бяла, двайсет и пет годишна. Върнах се в университета след несполучлив брак. Брат ми е във Военновъздушните сили — предполагам, че с него всичко е наред. Родителите ми са в Акапулко, така че с тях сигурно също всичко е наред. Слава Богу, нямам домашни животни и съм страшно доволна, че Джо успя да спаси котката. За нищо не съжалявам, Хю, и не ме е страх… не много. Просто съм… тъжна — Барбара подсмръкна. — Животът ми беше доста добър, нищо, че си провалих брака.

— Не плачи.

— Не плача! Това е пот.

— Да бе, да.

— Пот е. Ужасно е горещо.

Тя внезапно протегна ръце зад гърба си.

— Имаш ли нещо против да го сваля? Като Карън? Направо ме задушава.

— Действай. Детенце, ако нещо може да те накара да се чувстваш по-удобно или по-малко неудобно, направи го. Виждал съм Карън гола през целия й живот, Грейс дори още по-дълго. Видът на гола кожа не ме шокира.

Той се изправи, отиде зад бутилките с кислород и погледна към гайгеровия брояч. След това провери термометъра и увеличи притока на кислород.

Накрая отново седна и заяви:

— По-добре да бях заредил бутилки с въздух, вместо с кислород. Поне щяхме да можем да пушим. Но не очаквах, че ще се наложи да го използвам за охлаждане. — Изобщо не обърна внимание на това, че Барбара бе приела предложението му да се почувства по-удобно. После добави: — Чудех се как да отоплявам това място. Опитах се да направя печка, която да може да използва заразения въздух. Възможно е, но трудно постижимо.

— Според мен си се справил невероятно добре. Това е единственото скривалище, за което знам, че има бутилки с въздух. Ти си учен, нали?

— Аз ли? Бога ми, не! Завършил съм само гимназия. Всичко, което знам, съм дочул оттук-оттам — във флота и в курсовете по металообработка и задочното обучение. После известно време поработих в една строителна компания и понаучих нещо за строителството и канализацията. След това станах строителен работник — Хю се усмихна. — Не, Барбара, аз съм „специалист по всичко“. Един вид куриоз, „Човекът-слон“. Като Доктор-Ливингстън-предполагам.

— Защо кръстихте така котката?

— Карън го измисли. Защото е истински изследовател. Котките могат да се напъхат навсякъде. Ти обичаш ли ги?

— Не знам много за тях. Но Доктор Ливингстън е много красив.

— Така е, но аз обичам всички котки. Не можеш да притежаваш една котка, тя е свободен гражданин. Вземи например кучетата. Те са приятелски настроени, забавни и верни. Но са роби. Вината не е тяхна, така са ги възпитали. Но от робството винаги ми се е гадило, дори когато става въпрос за животни.

Той се намръщи.

— Барбара, случилото се не ме натъжава така, както теб. Може да се окаже добро за нас. Нямам предвид нас шестимата, а цялата ни страна.

Тя го погледна озадачено.

— Как така?

— Ами… Малко е трудничко да гледаш в перспектива, когато си се свил в бомбоубежище и се чудиш колко дълго ще успееш да издържиш. Но, Барбара, аз от години се тревожа за моята страна. Струва ми се, че отдавна сме започнали да се превръщаме в нация от роби, а аз вярвам в свободата. Тази война може да обърне нещата. Може да се окаже, че тя е първата в историята, в която загиват глупаците, а не умните и способните.

— Как стигна до този извод, Хю?

— Ами войните винаги са ни отнемали най-добрите млади мъже. Този път момчетата на служба са в безопасност, поне повече, отколкото цивилните. А онези граждани, които са използвали главите си и са се подготвили, имат много по-голям шанс да оцелеят. Естествено няма правило без изключение, но в по-голямата си част е така, а това ще подобри човешката раса. Когато всичко свърши, животът ще бъде много суров и от това човешкото племе ще спечели още повече. В продължение на много години единственият сигурен начин за оцеляване е бил да бъдеш абсолютно безполезен и да създаваш много безполезни деца. Всичко това ще се промени.

Барбара кимна замислено.

— Това е обикновена генетика. Но ми изглежда много жестоко.

— То е жестоко. Но нито едно правителство досега не е успявало да отмени законите на природата, въпреки че непрекъснато се опитват.

Тя потрепери въпреки горещината.

— Може би си прав. Не, със сигурност си прав. Но бих предпочела да остане някаква държава — лоша или добра. Унищожението на по-лошата третина е добра генетика… но няма нищо хубаво в това да бъдат избити всички.