Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— Аз съм негов почетен член!

— Аз също — добави Барбара. — Да, за Бога!

Хю донесе картонени чаши и няколко шишета — шотландско уиски, секонал и милтаун.

— Някой иска ли вода?

— Не искам нищо да ми разрежда пиенето — заяви Дюк.

— За мен вода, ако обичаш — помоли Барбара. — Доста е горещо.

— Каква е температурата, татко?

— Дюк, сложих термометъра в тоалетното помещение. Ще отидеш ли да го погледнеш?

— Ще отида. Сега може ли да получа хапчета?

— Разбира се.

Хю подаде на Карън още една капсула секонал и едно хапче милтаун, после каза на Барбара също да си вземе едно. Реши, че декседринът го е направил раздразнителен, и сам глътна един милтаун. Дюк се върна.

— Четирийсет градуса — обяви тържествено. — Развих малко вентила. Правилно ли постъпих?

— Скоро ще се наложи да го развием още. Ето ти хапчетата, Дюк, по две секонал и милтаун.

— Благодаря — Дюк ги глътна с малко уиски. — И аз ще си легна на пода. Там е най-хладно.

— Добра идея. Така, нека се поуспокоим и да изчакаме хапчетата да подействат.

Хю седна до Карън, докато заспи, после нежно изтегли ръката си от нейната и отиде в тоалетното помещение. Температурата се беше вдигнала с още един градус. Той разви вентила на бутилката с кислород, чу прощалното съскане на последните остатъци от газа, поклати глава, взе гаечен ключ и прехвърли вентила на пълна бутилка. Преди да го развие, прикрепи към него един маркуч и го опъна до главното помещение. След това се върна и продължи да се преструва, че реди пасианс.

Няколко минути по-късно Барбара се появи на входа.

— Не ми се спи — каза тя. — Имаш ли нещо против малко компания?

— Плакала си.

— Личи ли? Съжалявам.

— Ела, седни. Искаш ли да поиграем карти?

— Щом ти се играе. Аз просто се нуждая от компания.

— Тогава ще поговорим. Искаш ли още едно питие?

— О, разбира се! Полага ли ми се?

— Заредил съм достатъчно. Барбара, представяш ли си по-добра нощ за пиене? Но трябва и двамата да внимаваме да не заспим.

— Добре, ще те поддържам буден.

Те си разделиха една чаша скоч с вода от резервоара, но тя изтичаше от телата им във вид на пот по-бързо, отколкото успяваха да наваксат. Хю увеличи притока на кислород и установи, че таванът е неприятно горещ.

— Барбара, къщата над нас вероятно гори. Над главите ни има седемдесет сантиметра бетон и още толкова пръст.

— Колко горещо мислиш, че е навън?

— Не мога да предположа. Сигурно сме се оказали близо до епицентъра на взрива — той отново пипна тавана. — Това място е здраво укрепено — покривът, стените и подът представляват една бетонена кутия, подсилена със стомана. Изобщо не се поскъпих за нея. Може да срещнем после трудности при отварянето на вратите. При тази жега… Напълно е възможно да са се изкорубили от взривовете.

— В капан ли сме? — попита тихо тя.

— Не, не! Под тези бутилки има капак към подземен тунел. Осемдесетсантиметрова дренажна тръба, обвита с бетон. Отвежда до дерето зад градината. Ще успеем да си пробием път с железни лостове и хидравличен крик, дори и изходът да се е срутил и да е засипан с разтопено стъкло. Не това ме безпокои. Тревожи ме колко дълго ще можем да останем вътре… и дали ще бъде безопасно навън, когато излезем.

— Колко е висока радиоактивността?

Хю се поколеба.

— Барбара, това има ли значение за теб? Знаеш ли нещо за радиацията?

— Достатъчно. В университета уча — учех — ботаника. Използвала съм изотопи в генетични експерименти. Мога да понеса лошите новини, Хю, но да стоя в неведение… Ето затова плачех.

— Ами… Ситуацията е по-лоша, отколкото казах на Дюк — той посочи с палец през рамо. — Гайгеровият брояч е зад бутилките. Иди да видиш.

Тя отиде отзад и остана няколко минути. Когато се върна, седна, без да каже нито дума.

— И какво? — попита Хю.

— Бих пийнала още едно.

— Веднага. — Той й смеси уиски с вода.

Барбара отпи глътка.

— Ако радиацията не започне да намалява, до сутринта стрелката ще е стигнала до червената линия — отбеляза тя и се намръщи. — По принцип това не е абсолютният край. Ако правилно си спомням, ще мине поне още един ден, преди да започнем да повръщаме.

— Да. Но би трябвало скоро да започне да спада. Точно затова жегата ме притеснява повече от радиацията — Хю погледна към термометъра и разви още вентила. — Пуснал съм абсорбатора за влага на батерии; смятам, че не трябва да включваме аспиратора в тази жега. Ще мисля за въглеродния диоксид, когато започнем да се задъхваме.