Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— Ммм, да… Не ми се мисли за това. Но съм си мислил. Барбара, не съм заредил тук с кислород само заради радиацията и огнената буря. Имал съм предвид и много по-лоши неща.

— Колко по-лоши?

— Във всички разговори за ужасите на Третата световна война се набляга на атомните оръжия — радиоактивния прах, стомегатонни бомби, неутронни бомби. Преговорите за разоръжаване и пацифистките демонстрации бяха свързвани единствено с атомната бомба, бомбата с голямо Б. Като че ли атомните оръжия са единствените, които могат да убиват. Това може да не е само атомна война. По-вероятно е да бъде смесена война — атомна, биологична, химическа. — Той посочи резервоарите. — Точно затова съм се запасил с бутилки въздух. Против нервнопаралитичен газ. Аерозоли. Вируси. Бог знае още какво. Комунистите няма да размажат страната ни, ако могат да избият всички ни, без да съсипят богатството ни. Няма да се изненадам, ако се окаже, че бомбите са били пуснати само върху военни цели, като тукашната противоракетна база, а в Ню Йорк и Детройт е бил използван само нервнопаралитичен газ. Или облак бактериална чума, с инкубационен период двайсет и четири часа и осемдесет процента летален изход. Съществуват безкрайно много ужасяващи възможности. Въздухът навън може да е пълен със смъртоносни частици, които никой брояч не може да засече, нито някой филтър да спре. — Той се усмихна горчиво. — Извинявай. По-добре се върни в леглото.

— И без това съм толкова отчаяна, не ми се стои сама. Може ли да остана?

— Разбира се. Чувствам се по-добре, когато си тук, нищо, че звуча толкова мрачно.

— Нещата, които говориш, не са ни най-малко толкова мрачни, колкото мислите ми, когато съм сама. Ще ми се да знаех какво става отвън!

После добави:

— Ще ми се да имахме перископ.

— Имаме.

— Какво? Тук?

— Всъщност имахме. Извинявай. Онази тръба ей там. Опитах се да я изкарам горе, но тя не помръдна. Както и да е… Барби, аз се нахвърлих върху Дюк заради това, че поиска да извадя резервното радио преди края на атаката. Но може и да е свършила. Какво мислиш?

— Аз ли? Откъде да знам?

— Знаеш толкова, колкото и аз. Целта на първата ракета беше военната база. Иначе изобщо не биха се занимавали с нас. Ако ни наблюдават през космически спътници, тогава значи втората ракета е била изстреляна по същата цел. Времето отговаря — ракетата лети от Камчатка дотук около половин час и вторият удар беше около 45 минути след първия. Сигурно са улучили точно в целта и го знаят, защото мина повече от час, а трета ракета не падна. Което означава, че повече няма да се занимават с нас. Не е ли логично?

— На мен ми звучи логично.

— Това е долнокачествена логика, скъпа моя. Нямаме достатъчно данни. Може и двете ракети да са пропуснали нашата база и сега тя да сваля всичко, което изстрелят срещу нея. Може на руснаците да са им се свършили ракетите. Може третият тур да са бомби, хвърлени от самолет. Никой не знае. Но мен ме гризе любопитството.

— Аз със сигурност бих искала да чуя някакви новини.

— Ще се опитаме да чуем нещо. Ако новините са добри, ще събудим останалите.

Хю Фарнъм се зарови в ъгъла и измъкна някаква кутия, от която извади радиоапарат.

— Няма дори драскотина. Да видим дали ще хване нещо без антена.

След известно време съобщи:

— Само статични шумове, въпреки че това приятелче може да лови местните станции без антена. Сега ще го вържем към външната антена. Изчакай малко.

След минутки се върна.

— Нито звук. Може би външната антена вече не съществува. Нищо, ще опитаме с аварийната.

Хю взе един гаечен ключ и махна тапата от късата трисантиметрова тръбичка, която стърчеше от тавана. Провери отвора с гайгеровия брояч.

— Радиацията е малко по-висока.

После взе два стоманени пръта, всеки по метър и половина. Мушна единия в тръбата.

— Не стига до върха. Другият край на тръбата се намира точно на повърхността, под тънък пласт пръст. Това е проблем. — Той зави втория прът за първия. — Сега идва трудната част. Отстъпи назад, защото оттам може да се изсипе пръст — и гореща, и радиоактивна.

— Но ще падне върху теб!

— Само върху ръцете ми. После ще ги изтъркам. След което можеш да ме провериш с гайгеровия брояч.

Той удари няколко пъти с чука по пръта, който влезе с още около петдесет сантиметра.

— Стигна до нещо твърдо. Ще се наложи да се пробива. Целият прът влезе в тръбата след още доста удари.

— Имах усещането — обясни той, докато си чистеше ръцете, — че едва последните трийсетина сантиметра вече беше във въздуха. А антената трябваше да стърчи около метър и половина над земята. Отломки предполагам. Остатъците от нашия дом. Искаш ли да ме провериш с брояча?