Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— А радиоактивността? — попита Дюк.

— Разчиташ ли данните на гайгеровия брояч?

— Не.

— Тогава ми повярвай, че все още не сме в опасност. Сега за спането. Тази страна, където е Грейс, ще е женската спалня. От другата страна ще е нашата. Има само четири легла, но ще стигнат. Винаги трябва да има един човек, който да наблюдава въздуха и топлината, а другият без легло ще го поддържа буден. Тази вечер аз поемам смяната и няма да имам нужда от компания. Глътнах таблетка декседрин 7 7 Декседрин — амфетамин, които намалява умората и изостря реакциите. — Бел.прев. .

— Аз ще поема смяната.

— Аз ще остана с теб.

— Не ми се спи.

— По-спокойно — каза Хю. — Джо, ти не можеш да дежуриш тази вечер, защото трябва да ме смениш, когато се изморя. Двамата с теб ще се редуваме, докато ситуацията престане да бъде опасна.

Джо сви рамене и млъкна. Дюк се обади:

— Тогава аз ще бъда удостоен с тази чест.

— Никой от вас ли не може да смята? Две легла за жени и две за мъже. Какво остава? Ако сгънем масата, третото момиче може да остане да спи на пода. Джо, донеси одеяла. Остави две тук и две занеси за мен, в тоалетното помещение.

— Веднага, Хю!

И двете момичета настояха да останат да дежурят. Хю ги отряза.

— Я се спрете!

— Но…

— По-тихо, Барбара. Едното момиче ще спи на леглото, другото тук, на пода. Дюк, искаш ли приспивателно?

— Нямам навика да ги пия.

— Не ми се прави на железен.

— Може ли да си го запазя за по-късно?

— Добре. Джо? Секонал?

— Всъщност аз съм толкова щастлив, че утре няма да се явявам на онова контролно…

— Радвам се, че поне някой е щастлив. Добре.

— Щях да добавя, че изобщо не ми се спи, толкова съм възбуден. Сигурен ли си, че няма да ти трябвам?

— Убеден съм. Карън, донеси едно хапче за Джо. Знаеш ли къде са?

— Да, ще взема едно и за мен. Тъй като не съм железен мъж, ще глътна и един милтаун.

— Чудесно. Барбара, ти няма да пиеш сънотворно. Може да се наложи да те събудя, за да ме държиш буден. Всъщност можеш да си глътнеш един милтаун. Той е най-обикновено успокоително.

— Няма нужда.

— Както кажеш. Хайде, всички в леглата. Вече е полунощ и двама от вас застъпват на смяна след осем часа.

След няколко минути всички бяха в леглата, Барбара легна на пода. Угасиха всички лампи, остана да свети само една в тоалетното помещение. Хю се разположи върху одеялата и започна да реди пасианс.

Подът отново подскочи под краката им, пак се чу ужасяващото бучене. Карън изпищя.

Хю скочи веднага на крака. Този път не беше толкова силно и той успя да се задържи прав. Бързо отиде в женската спалня.

— Скъпа, къде си?

Той опипом намери ключа за лампите.

— Насам, татко. Ох, толкова ме е страх! Тъкмо бях задрямала, едва не ме изхвърли от леглото. Помогни ми да сляза.

Той й помогна. Тя се притисна към него, хлипайки.

— Хайде, стига — каза той, потупвайки я по гърба. — Ти се държа толкова смело, недей да падаш духом.

— Хич даже не съм смела. Още от самото начало умирам от страх. Просто не исках да го показвам.

— Добре… Мен също ме е страх. Дай да не го показваме, става ли? По-добре глътни още едно хапче. И едно по-силно питие.

— Добре, ще изпия и двете. Не искам да спя на това легло. Горе е много горещо, а като раздруса, е доста страшничко.

— Хубаво, ще сваля матрака долу. Къде са ти гащичките и сутиена? По-добре ги облечи.

— Останаха горе. Не ми пука, просто искам да съм сред хора. Всъщност май най-добре е да ги облека, защото иначе Джоузеф ще получи удар.

— Чакай малко. Ето ти гащичките. Но къде си пъхнала сутиена?

— Може да е паднал зад леглото.

Хю дръпна матрака на пода.

— Не го намирам.

— Зарежи го. Джо може да се обърне на другата страна. Ще ми се да пийна нещо.

— Добре. Джо е истински джентълмен.

Дюк и Барбара седяха на одеялото, върху което тя дремеше допреди малко. Изглеждаха много сериозни.

— Къде е Джо? — попита Хю. — Не е пострадал, нали? Дюк се изсмя.

— Искаш ли да видиш спящата невинност? Там, на долното легло.

Хю откри своя заместник-командир опънат по гръб, здраво хъркащ, напълно изолиран от света, също като Грейс Фарнъм. Доктор-Ливингстън-предполагам се беше свил на гърдите му. Хю се върна при останалите.

— Този път взривът е бил доста надалеч. Радвам се, че Джо не се е събудил.

— За мен си беше твърде близо! Кога ли ще свършат проклетите неща?

— Надявам се скоро. Хора, двамата с Карън току-що сформирахме клуб „И мен ме е страх“ и възнамеряваме да го отпразнуваме с по едно питие. Има ли други кандидати?