Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Какво желаете? — запита келнерът безразлично.

— Искам да разбера къде се е дянала женската, която беше тук.

— А, тя ли? Отиде си.

— Къде точно?

— Не зная.

— Е, разбери, и то по-бързо, мътните да те вземат. Как така не знаеш къде е отишла? В това мръсно заведение никой… — В червените му очички проблесна лукаво пламъче. — Виж какво ще ти кажа. Върви в женската тоалетна и провери дали не е вътре.

— Не е там — каза келнерът. — Излезе.

— Мръсно копеле! — изруга Джеф и се обърна към Нед Бомонт. — Какво би направил с такова мръсно копеле? Доведох те тук да се запознаеш с нея, понеже съм уверен, че тя ще те хареса и ти ще я харесаш, а тая сополивка, вместо да се запознае с приятелите ми, офейкала.

Нед Бомонт палеше мълчаливо пура.

Джеф се почеса по главата и изръмжа към келнера:

— Е, донеси ни тогава нещо за пиене — седна от другата страна на масата, срещу Нед Бомонт, и се тросна:

— На мен ръжено уиски.

— А на мен шотландско — каза Нед Бомонт.

Келнерът излезе.

Джеф гледаше Нед Бомонт озлобено.

— Да не мислиш, че не зная какво имаш наум — изръмжа ядно той.

— Нищо нямам наум — отговори Нед Бомонт безгрижно. — Искам да се видя с Шед и смятах, че ще намеря Уиски Васос тук и че той може да ме свърже с Шед.

— Мислиш, че аз не зная къде е Шед, а?

— Би трябвало да знаеш.

— Тогава защо не ме попита?

— Добре. Кажи къде е?

Джеф тупна силно масата с длан и изрева:

— Ти си лъжец. Хич не те интересува къде е Шед. Ти за мен си дошъл.

Нед Бомонт се усмихна и поклати отрицателно глава.

— За мен — настояваше маймуноподобният. — Много добре знаеш, че…

На вратата се показа човек на средна възраст с дебели червени устни и кръгли очи.

— Стига, Джеф — каза той. — Ти вдигаш най-голяма патардия тук.

Джеф се изви на стола си.

— Заради тоя мошеник — обясни той на човека на вратата, сочейки с палец Нед Бомонт. — Мисли си, че не зная какво крои. Зная аз какво крои. Той е мерзавец и това е. Накрая ще му дръпна един хубав бой, хич не си поплювам.

Човекът на вратата каза вразумяващо: „Добре де, но не е нужно да вдигаш толкова шум за това“, смигна на Нед Бомонт и отмина.

— И Тим взе да става мерзавец — промърмори Джеф мрачно и се изплю на пода.

Келнерът влезе с напитките.

Нед Бомонт вдигна чашата си, рече: „За твое здраве“ и пи.

Джеф каза:

— Аз пък не искам да пия за твое здраве. Ти си мерзавец. — Той гледаше навъсено Нед Бомонт.

— Ти си луд.

— Ти пък — лъжец, а аз — пиян. Но не толкова пиян, та да не разбирам какво кроиш. — Той пресуши чашата си, обърса уста с опакото на ръката си. — И твърдя, че си мерзавец.

Нед Бомонт отвърна с добродушна усмивка:

— Добре. Нека бъде по твоему.

Джеф приближи маймунската си муцуна.

— Смяташ се за голям хитрец, а?

Нед Бомонт не отвърна нищо.

— Мислиш, че е много хитро да дойдеш тук и да се мъчиш да ме напиеш, за да ме натопиш.

— Точно така — каза Нед Бомонт небрежно, — има обвинение, че си убил Франсис Уест. Вярно ли е?

— По дяволите Франсис Уест! — изруга Джеф.

Нед Бомонт повдигна рамене:

— Не го познавам.

— Ти си мерзавец — каза Джеф.

— Аз ще черпя — рече Нед Бомонт.

Маймуноподобният кимна мрачно и наклони стола си назад, за да стигне копчето на звънеца. С пръст на копчето каза: „И все пак си мерзавец“. Столът му се залюля под него, но не успя да го прекатури и застана отново на четири крака.

— Мръсник! — Джеф се облакъти на масата и подиря брадата си с пестник. — Какво ме е грижа кой ще ме натопи? Няма да ме опекат, я!

— Защо не?

— Защо не ли? Боже господи! Никой не може да ме закача, докато не свършат изборите, а пък след това всичко ще зависи от Шед.

— Може би.

— Няма „може би“!

Влезе келнерът и отново поръчаха напитки.

— Ами ако Шед те остави да паднеш? — каза Нед Бомонт лениво, когато останаха пак сами. — Случвали са се такива неща.

— Нека се опита — намръщи се Джеф, — аз зная толкова много за него…

Нед Бомонт изпусна дим от пурата си.

— Какво точно знаеш за него?

Маймунонодобният се разсмя презрително и тупна по масата с длан.

— Я гледай — изрева той, — тоя ме мисли за толкова пиян, че се надява да му кажа.

От вратата прозвуча спокоен, мелодичен баритон с лек ирландски акцент:

— Хайде, Джеф, кажи му.

На прага стоеше Шед О’Рори. Сивосините му очи гледаха Джеф малко тъжно.

Джеф примижа весело към човека на вратата и се провикна:

— Как си, Шед? Влез да сръбнем. Запознай се с мистър Бомонт. Той е мерзавец.