Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Джек поклати глава.

— След третия обиск в къщата му — когато бяха убити двамата полицаи — се спотайва, макар че, изглежда, нямат особени улики срещу него. — Той извади цигарата от устата си. — Познаваш ли Уиски Васос?

— Да.

— Можеш да научиш от него, ако го познаваш достатъчно отблизо. Той се навърта из града. Обикновено ще го намериш вечер в заведението на Тим Уокър на Смит Стрийт.

— Благодаря, Джек, ще се опитам.

— Няма защо — каза Джек. Поколеба се. — Много съжалявам, че сте скъсали с Медвиг. Според мен вие… — Той се спря и се обърна към вратата. — Е, това си е ваша работа.

Нед Бомонт се отби в окръжната прокуратура. Този път го пуснаха веднага при Фар.

Фар не стана от бюрото си, но му подаде ръка. Каза само: „Здравей, Бомонт. Седни“. Гласът му звучеше вежливо, но студено. Киселата му физиономия не беше румена както обикновено. Очите му бяха хладни, и сурови.

Нед Бомонт седна, кръстоса удобно крака и подзе:

— Исках да ти разправя какво се случи, когато се срещнах с Пол, след като излязох оттук вчера.

— Какво? — произнесе Фар с хладна учтивост.

— Казах му как те заварих — паникьосан. — Нед Бомонт говореше с най-очарователната усмивка, сякаш разказваше що-годе забавен, но незначителен виц. — Рекох му, че според мен ти се мъчиш да събереш кураж, за да му лепнеш убийството на Тейлър Хенри. Отначало той ми повярва, ала когато му казах, че може да се спаси само като посочи истинския убиец, отговори, че това няма да стане. Заяви, че той бил истинският убиец, макар че според него се дължало на чиста случайност, самозащита или нещо от тоя род.

Фар побледня още повече и стисна устни, но не проговори.

Нед Бомонт повдигна вежди.

— Нали не ти досаждам? — попита той.

— Карай продължавай, — каза окръжният прокурор студено.

Нед Бомонт наклони облегалката на стола си назад. Усмивката му беше подигравателна.

— Мислиш, че те поднасям, а? Смяташ, че ти готвим някакъв номер? — Той поклати глава и промърмори: — Ти си плашлива душица, Фар.

— С радост бих изслушал всякакви сведения от теб — каза Фар, — но сега съм зает, затова ще те помоля…

Нед Бомонт се засмя и отвърна:

— Добре. Мислех, че ще искаш да ти дам тези сведения като писмени показания или под някаква друга форма.

— Чудесно. — Фар натисна едно от седефените копчета на бюрото си.

Влезе някаква жена с прошарена коса и зелена рокля.

— Мистър Бомонт иска да продиктува някои показания — каза й Фар.

— Добре, сър — рече тя, седна от другата страна на писалището на Фар, сложи бележника си отгоре, държейки над него сребърен молив, и загледа Нед Бомонт с безизразни кестеняви очи. Той заговори:

— Вчера следобед в кабинета си в Нобеловата сграда Пол Медвиг ми заяви, че бил на вечеря в къщата на сенатора Хенри вечерта, когато Тейлър Хенри бе убит; че той и Тейлър Хенри се скарали там за нещо; че след като излязъл от къщата, Тейлър Хенри се завтекъл подире му, настигнал го и посегнал да го удари с чепат, кафяв тежък бастун; че когато Пол Медвиг се опитал да измъкне бастуна от ръцете на Тейлър Хенри, случайно го ударил с него по челото и го повалил; и че отнесъл бастуна със себе си и го изгорил. Каза, че единствената причина да скрие своята съпричастност в смъртта на Тейлър Хенри било желанието му да не узнае Джанет Хенри. Това е всичко.

Фар се обърна към стенографката:

— Препишете го веднага.

Тя излезе от кабинета.

— Мислех, че ти нося новина, която много ще те развълнува — въздъхна Нед Бомонт. — Че едва ли не ще започнеш да си скубеш косата.

Окръжният прокурор го гледаше спокойно. Нед Бомонт продължи невъзмутимо:

— Смятах, че поне ще докараш тук Пол и ще му покажеш това… — той махна с ръка — „съкрушително разкритие“, би било най-сполучливият израз.

Окръжният прокурор отговори със сдържан тон:

— Моля те, позволи ми да си върша работата, както аз искам.

Нед Бомонт се засмя пак и потъна отново в мълчание, докато белокосата стенографка се върна с показанията му, преписани на машина. Тогава запита:

— Да ги потвърдя ли под клетва?

— Не — отговори Фар — само ги подпиши. Това ще бъде достатъчно.

Нед Бомонт подписа документа.

— Не излезе толкова забавно, колкото предполагах — оплака се той весело.

Фар стисна издадената си напред челюст.

— Вярно — потвърди той с мрачно задоволство, — като че ли не излезе.

— Ти си плашлива душица, Фар — повтори Нед Бомонт. — Пази се от такситата, когато пресичаш улицата. — После се поклони. — До скоро виждане.