Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Ти се измитай — тросна се тя. — Да пукна, ако тръгна с теб. Омръзна ми.

Някакъв пълен човек почти само със златни зъби се приближи и отсече:

— Измитайте се и двамата. Марш.

Нед Бомонт се засмя.

— Младата — ъ-ъ — дама е с мен, Корки.

Корки каза: „Добре“, а после на младежа: „Вън, нехранимайко такъв!“.

Младежът излезе.

Лий Уилшир се бе върнала на масата си. Тя седна там, подпря бузи с длани и се загледа в покривката.

Нед Бомонт седна срещу нея. Обърна се към келнера:

— Джими ми е приготвил един „Манхатън“. Искам и нещо за ядене. Вечеряла ли си вече, Лий?

— Да — отговори тя, без да го поглежда. — За мен една лимонада.

— Чудесно — каза Нед Бомонт. — Аз пък искам един малък бифтек с гъби и някакъв зеленчук, ако Тони има, само че не от консерва, после маруля и домати с рокфор, а накрая кафе.

Когато келнерът се отдалечи. Лий произнесе с горчивина:

— Всички мъже са страхливци. Тоя вдигна аларма, а си подви опашката! — Тя се разплака беззвучно.

— Може да не си попаднала на когото трябва — подхвърли Нед Бомонт.

— Ти ли ще ми разправяш това — кипна тя, като го гледаше ядно, — след като ми изигра такъв мръсен номер!

— Не съм ти изигравал никакъв мръсен номер — възрази той. — Какво съм виновен аз, че Бърни е заложил дрънкулките ти, за да ми върне парите, които ми дължеше.

Оркестърът засвири отново.

— Мъжете никога за нищо не са виновни — оплака се тя. — Ела да потанцуваме.

— Е, добре — съгласи се той неохотно.

Когато се върнаха на масата, коктейлът и лимонадата ги чакаха.

— Какво прави Бърни напоследък? — запита той, докато пиеха.

— Не знам. Не съм го виждала, откакто излезе, а и не искам да го виждам. Хубостник! Все на такива се натъквам тая година! Той, Тейлър и този нехранимайко!

— Тейлър Хенри ли? — попита Нед Бомонт.

— Да, но нямах много вземане-даване с него — побърза да обясни тя, — защото тогава живеех с Бърни.

Нед Бомонт допи коктейла си, преди да каже:

— Била си просто една от многото му приятелки и от време на време си се срещала с него в квартирата му на Чартър Стрийт.

— Да — потвърди тя, като го гледаше предпазливо.

— Хайде да си вземем още нещо за пиене — предложи той.

Докато тя пудреше лицето си, той повика келнера и поръча напитките.

Звънецът на вратата събуди Нед Бомонт. Той се измъкна сънливо от леглото, покашля, облече си пижама и обу чехли. Според будилника му вече минаваше девет. Отиде до вратата.

Влезе Джанет Хенри, като се извиняваше.

— Знам, че е много рано, но просто не можех да чакам нито минута повече. Снощи няколко пъти се опитвах да се свържа с вас по телефона, но все не успявах, затова почти не съм мигнала. Всички таткови бастуни са налице. Значи, както виждате, Пол е излъгал.

— Има ли един кафяв, тежък, чепат?

— Да, майор Собридж го донесе на татко от Шотландия. Татко никога не си служи с него, той е също на мястото си. — Тя се усмихна тържествуващо на Нед Бомонт.

Той замига сънливо, прокара пръсти през разчорлената си коса и каза:

— Значи наистина е излъгал.

— Беше у нас снощи, когато се прибрах — добави тя весело.

— Пол ли?

— Да. И ми направи предложение за женитба.

Сънливостта изчезна от очите на Нед Бомонт.

— Спомена ли нещо за спречкването ни?

— Нито думица.

— А вие какво му казахте?

— Отговорих, че толкова скоро след смъртта на Тейлър дори не ми е удобно да се сгодя за него, но не казах, че това няма да стане по-късно, така че постигнахме, струва ми се, разбирателство.

Той я изгледа с любопитство.

Веселостта изчезна от лицето й. Тя докосна ръката му. Гласът й беше малко пресеклив.

— Моля ви, не мислете, че съм съвсем безсърдечна — каза тя, — но ох… толкова искам да… да направим каквото решихме, че всичко друго ми се струва… ъ-ъ… съвсем маловажно.

Той облиза устни и произнесе със сериозен, мек глас:

— Как ли щеше да се чувства, ако го обичахте толкова, колкото го мразите!

Тя тупна с крак и кресна:

— Не говорете така! Не искам да чувам вече тези думи от вас!

Нед Бомонт смръщи гневно чело и сви устни.

— Моля ви — каза тя разкаяна, — не мога да търпя това.

— Извинявайте — рече той. — Закусихте ли вече?

— Не. Исках час по-скоро да ви съобщя новините си.

— Много добре. Тогава ще хапнете с мен. Какво ще желаете? — Той отиде при телефона.

След като поръча закуска, влезе в банята да си измие зъбите, лицето и ръцете и да вчеше косата си. Когато се върна във всекидневната, Джанет бе свалила шапката и мантото си, стоеше до камината и пушеше цигара. Тя понечи да каже нещо, но се спря, защото телефонът иззвъня.