Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Струва ми се, че сте измислили това — каза Нед Бомонт след кратка пауза.

— Защо?

— Защото започва като кошмар, а накрая излиза нещо съвсем друго. Когато сънувам някакво ядене, сънят ми завършва винаги преди да съм успял да хапна дори и една хапка.

Джанет Хенри се засмя.

— Съвсем не съм го измислила — увери го тя, — но няма да ви кажа коя част от съня ми е вярна. Вие ме обвинихте в лъжа, затова нищо повече няма да чуете от мен.

— Е, добре. — Нед Бомонт взе пак вилицата си, но не яде, а запита, като че току-що му беше дошло на ум: — Дали баща ви не знае нещо? Мислите ли, че можем да измъкнем нещичко от него, ако го посетим и кажем това, което сме научили?

— Да — отговори тя разпалено. — Можем.

Той се навъси замислено.

— Страхувам се само, че може да излезе от кожата си и да развали работата, преди да сме готови. Избухлив ли е?

Тя отговори неохотно:

— Да, но… — лицето й просветна умолително — …сигурна съм, че ако му обясним защо е необходимо да почакаме… Но не сме ли готови вече?

Той поклати глава.

— Не още.

Тя се намуси.

— Може би утре — добави Нед Бомонт.

— Така ли?

— Не обещавам — предупреди я той, — но мисля, че тогава ще бъдем готови.

Тя се пресегна през масата и улови ръката му.

— Но обещавате ли да ми съобщите веднага щом бъдем готови, по което и да е време на деня или нощта?

— Разбира се, това обещавам. — Погледна я изкосо. — Май не ви се иска твърде да присъствате на сцената на смъртта?

Тонът му я накара да се изчерви, но не наведе очи.

— Знам, че ме смятате за чудовище — каза тя. — А може и да съм.

Той погледна чинията си и промърмори:

— Надявам се да ви хареса, когато стигнем до последната сцена.

След като Джанет Хенри си отиде, Нед Бомонт се приближи до телефона си, набра номера на Джек Ръмсън и щом той се обади, каза:

— Можеш ли да се отбиеш за малко при мен, Джек?… Отлично. Довиждане.

Беше вече облечен, когато Джек дойде. Седнали в креслата един срещу друг, всеки с чаша уиски и минерална вода, Нед Бомонт пушеше пура, Джек — цигара.

Нед Бомонт, запита:

— Чу ли за скъсването ми с Пол?

Джек отговори небрежно:

— Да.

— Какво мислиш?

— Нищо. Доколкото си спомням, предишния път, когато щеше да стане, излезе само номер срещу Шед О’Рори.

Нед Бомонт се усмихна, като че бе очаквал точно такъв отговор.

— Сигурно всички смятат, че и този път е така? Елегантният млад мъж отговори:

— Да, мнозина.

Нед Бомонт смукна бавно дим от пурата си и запита:

— Ако ти кажа, че този път е вече наистина? Джек мълчеше. Лицето му не издаваше мислите му.

— Така е — каза Нед Бомонт и отпи от чашата си. — Колко ти дължа?

— Тридесет долара за оная работа с момичето на Медвиг. Останалото е уредено.

Нед Бомонт извади от джоба на панталона си пачка книжни пари, отдели от тях три десетдоларови банкноти и ги подаде на Джек.

Джек каза:

— Благодаря.

— Сега сметките ни са чисти — рече Нед Бомонт, смукна дим, изпусна го и продължи: — Искам да ми свършиш една друга работа. Гоня Пол за убийството на Тейлър Хенри. Той ми призна, че го е убил, но ми трябват още доказателства. Искаш ли да поработиш върху това заради мен?

— Не.

— Защо?

Мургавият младеж се привдигна и сложи празната си чаша на масата.

— С Фред основаваме тук малка частна детективска агенция — отговори той. — За две години ще се замогнем. Ти си ми симпатичен, Бомонт, но не дотам, че да създавам неприятности на човека, който управлява града.

Нед Бомонт каза спокойно:

— Той губи властта си. Цялата му тайфа се готви да го зареже. Фар и Рейни са…

— Да правят каквото щат. Аз не искам да се бъркам в тая работа и изобщо мисля, че могат сами да си я свършат. Възможно е да го чукнат веднъж-дваж, но друго е да го ликвидират завинаги. Ти го познаваш по-добре от мен. Знаеш, че има повече смелост от всички други, взети заедно.

— Да, има, и тъкмо това ще го затрие. Е, щом не желаеш, няма да те карам насила.

— Не желая — потвърди Джек и взе шапката си. — Всичко друго с радост бих извършил, но… — И направи с ръка кратко движение, сякаш слагаше край на разговора.

Нед Бомонт стана. Когато заговори, нямаше раздразнение нито в държанието, нито в гласа му:

— Предполагах, че ще се отнесеш така към тази работа. — Той приглади с палец едната страна на мустачките си и се вторачи замислено някъде зад Джек. — Ще те помоля само да ми кажеш къде бих могъл да намеря Шед.