Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Навън направи ядна гримаса.

Същата вечер Нед Бомонт позвъни на вратата на една триетажна къща на Смит Стрийт. Нисък човек с малка глава и широки плещи открехна вратата само една педя, каза: „Заповядайте“ и я отвори докрай.

Нед Бомонт рече: „Здравейте“, влезе, извървя двайсет крачки по тъмен коридор, мина покрай две затворени врати отдясно, отвори трета врата отляво и по дървена стълба слезе в сутерена, където имаше бар и тихо свиреше радио.

Зад тезгяха се виждаше врата от матирано стъкло с надпис „Тоалетна“. Тази врата се отвори и излезе някакъв човек, мургав и с нещо маймунско, което идеше от полегатите му едри плещи, дългите му дебели ръце, сплесканото му лице и кривите му крака. Това беше Джеф Гарднър.

Като видя Нед Бомонт, дребните му червени очички светнаха.

— Я гледай, ето го Бомонт Побойника! — изрева той, показвайки с широка усмивка хубавите си зъби.

Нед Бомонт каза: „Здравей, Джеф“. Всички в стаята ги гледаха.

Джеф се приближи с надута походка до Нед Бомонт, прегърна го грубо с лявата си ръка през раменете, улови дясната ръка на Нед Бомонт с десницата си и се обърна весело към останалите:

— Това е най-славното момче, в което съм си ожулвал юмрука, като имате предвид, че доста често съм го ожулвал. — Той помъкна Нед Бомонт към тезгяха. — Първо ще сръбнем по малко, а после ще ти покажа как се пие. Да пукна, ако се посрамя! — Той се ухили свирепо в лицето на Нед Бомонт. — Какво ще речеш, момчето ми?

Нед Бомонт гледаше безстрастно грозното мургаво лице, приближено до неговото, но стоящо по-ниско.

— Скоч — каза той.

Джеф се засмя радостно и се обърна отново към останалите:

— Виждате ли, харесва му. Той е… — поколеба си, навъсен, облиза устни — … страшен избивач, не ще и дума. — Ухили се отново на Нед Бомонт. — Нали знаеш какво е избивач?

— Да.

Джеф изглеждаше разочарован.

— На мен ръжено уиски — поръча той на бармана. Когато сложиха напитките пред тях, той пусна ръката на Нед Бомонт, но с другата продължаваше да го обгръща през раменете. Пиха. Джеф остави чашата си и улови Нед Бомонт за китката. — Горе има едно местенце тъкмо за нас двамата — каза той, — толкова малка стаичка, че няма къде да паднеш. Като те блъскам в стените, не ще губиш време да се вдигаш от пода.

Нед Бомонт каза:

— Искам да черпя.

— Идеята не е лоша — съгласи се Джеф. Пак пиха.

Когато Нед Бомонт плати сметката, Джеф го забута към стълбата.

— Ще ни извините, господа — подвикна той на останалите в бара, — но трябва да отидем горе да репетираме ролите си. — Потупа Нед Бомонт по рамото. — Аз и любимецът ми.

Изкачиха два реда стъпала и влязоха в малка стаичка, в която бяха наблъскани канапе, две маси и пет-шест стола. На едната маса имаше няколко празни чаши и чинии с останки от сандвичи.

Джеф погледна с късогледи очи стаята и изруга:

— Къде се е дянала, дявол да я вземе? — Той пусна китката на Нед Бомонт, свали ръка от раменете му и попита: — Не виждаш ли тук някаква женска?

— Не.

Джеф поклати многозначително глава.

— Изфирясала е — каза той. Клатушкайки се, отстъпи крачка назад и с мръсния си пръст натисна копчето на звънеца до вратата. После махна тържествено с ръка, направи смешен поклон и произнесе: — Сядай.

Нед Бомонт седна до масата, на която не цареше чак такова безредие.

— Разположи се на който стол искаш — каза Джеф и пак направи широк жест. — Ако не ти харесва този, настани се на друг. Искам да се смяташ за мой гост и върви по дяволите, ако не ти харесва тук.

— Този стол е чудесен — каза Нед Бомонт.

— Ами, чудесен зер! — възрази Джеф. — В тая кочина няма дори един свестен стол. Гледай. — Той вдигна един стол и отчупи единия от предните му крака. — И това наричаш чудесен стол? Слушай, Бомонт, ти си нямаш понятие от столове. — И като сложи стола обратно, захвърли крака му на канапето. — Не можеш ме баламоса. Зная аз защо си се домъкнал тук. Мислиш, че съм пиян, а?

Нед Бомонт се усмихна.

— Не, не си пиян.

— Как да не съм пиян! По-пиян съм от тебе. По-пиян от всички други в тази кочина. Пиян съм като свиня, не ми разправяй ти, че не съм, но… — Той вдигна дебелия си нечист показалец.

На вратата се появи келнер и запита:

— Какво ще заповядате, господа? Джеф се обърна към него:

— Къде беше? Спиш ли? Още преди един час ти позвъних.

Келнерът понечи да каже нещо. Джеф го пресече:

— Довеждам тук най-добрия си приятел на тоя свят да го почерпя, а какво излиза, дявол да го вземе? Киснем цял час да чакаме някакъв въшлив келнер. Нищо чудно, че вече ме гледа накриво.