Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Ей богу, та това е блестяща идея! — възкликна Джеф. — И без това ме обвиняват в убийството на тоя Уест! — Червените му очички шареха ту към лицето на Нед Бомонт, ту към пистолета в ръката му.

Тънките, бледи устни на Нед Бомонт се разтегнаха в усмивка.

— Това си мислех и аз — каза той тихо.

— Не ставай глупак! — кресна Джеф, като направи крачка напред. — Ти…

Нед Бомонт се отдръпна зад една от масите.

— Ще те надупча, Джеф, та хич няма да ми мигне окото — предупреди той. — Не забравяй, че съм ти длъжен.

Джеф стоеше като закован и се почесваше по тила.

— Що за мерзавец си ти? — запита той озадачено.

— Просто приятел. — Нед Бомонт внезапно помръдна пистолета напред. — Седни.

След мигновено колебание, гледайки навъсено, Джеф седна.

Нед Бомонт протегна лявата си ръка и натисна копчето на звънеца. Джеф стана.

— Седни — заповяда му Нед Бомонт.

Джеф седна.

— Сложи ръцете си на масата — изкомандва Нед Бомонт.

Джеф поклати тъжно глава.

— Глупаво копеле излезе ти — каза той. — Мислиш, че ще те оставят да ме измъкнеш оттук, а?

Нед Бомонт отново заобиколи масата и седна на един стол срещу Джеф и вратата. Джеф каза:

— Я по-добре ми дай тоя пистолет и се надявай да забравя, че ти започна тая работа. Слушай, Нед, това е едно от свърталищата ми. Тук твоите номера няма да минат!

— Не пипай шишето с доматения сок — предупреди Нед Бомонт.

Келнерът отвори вратата, облещи се срещу тях.

— Повикай Тим тук — каза Нед Бомонт, а когато маймунонодобният понечи да заговори, го сряза: — Затваряй си устата.

Келнерът тръшна вратата и се отдалечи бързо.

— Не бъди глупав, Нед — каза Джеф. — Сам си търсиш белята. А и каква полза ще имаш, ако ме предадеш? Никаква. — Той облиза устни. — Зная, че се сърдиш, задето те пораздърпахме, но… слушай… не беше по моя вина. Аз само изпълнявах заповедите на Шед. Не изкупих ли всичко сега, като му светих маслото заради теб?

— Ако не си дръпнеш ръката от шишето, ще я надупча — закани се Нед Бомонт.

— Ама че мерзавец! — възмути се Джеф. Човекът на средна възраст с дебели устни и кръгли очи отвори вратата, влезе бързо и я затвори подире си. Нед Бомонт каза:

— Джеф удуши О’Рори. Телефонирай на полицията. Ще имате време да опразните заведението, преди да са дошли. Не е зле също да повикаш лекар, може да не е умрял още.

Джеф се засмя презрително.

— Ако не е умрял, аз съм папата. — Той престана да се смее и се обърна с небрежна фамилиарност към човека с дебелите устни: — Представи си: този тип си въобразява, че ще го оставиш да се измъкне. Кажи му, Тим, че няма такъв шанс.

Тим погледна мъртвеца на канапето, после — Джеф и Нед Бомонт. Кръглите му очи бяха сериозни. Той заговори бавно на Нед Бомонт.

— Това ще злепостави заведението. Не може ли да го изнесем на улицата, там да го намерят?

Нед Бомонт поклати глава.

— Опразни заведението си, преди да са дошли полицаите, и всичко ще бъде наред. Аз ще ти помогна с каквото мога.

Виждайки, че Тим се колебае, Джеф се обади:

— Слушай, Тим, ти ме познаваш. Добре разбираш, че…

Тим каза не особено любезно:

— За бога, млъкни.

Нед Бомонт се усмихна:

— Никой не те познава, Джеф, от момента, когато Шед умря.

— А, така ли? — Маймуноподобният се намести по-удобно на стола си и лицето му се оживи. — Е, добре. Предайте ме. След като вече зная с какви негодници си имам работа, предпочитам да падна, отколкото да ви искам каквото и да било.

Без да обръща внимание на Джеф, Тим попита:

— Този ли е единственият изход от положението?

Нед Бомонт кимна утвърдително.

— Няма що, ще се измъкнем някакси — каза Тим и хвана дръжката на вратата.

— Ще провериш ли дали Джеф носи пистолет у себе си? — помоли Нед Бомонт.

Тим поклати глава.

— Това стана тук, но аз нямам нищо общо с тая работа, а и не искам да имам — каза той и излезе.

Излегнат удобно на стола, сложил спокойно ръце на ръба на масата пред себе си, Джеф говори на Нед Бомонт непрекъснато до идването на полицията. Бъбреше весело, обсипвайки Нед Бомонт с какви ли не цинични, нецензурни или просто обидни епитети, обвинявайки го в дълъг разнороден списък от пороци.

Нед Бомонт слушаше с вежлив интерес.

Първият полицай, който влезе, беше кокалест беловлас човек с лейтенантска униформа. След него вървяха шестима полицейски детективи.

Нед Бомонт каза:

— Здравей, Брет. Мисля, че той има пистолет у себе си.

— Но какво става тук? — запита Брет, гледайки трупа на канапето. В това време двама от детективите се промъкнаха зад гърба на Джеф Гарднър и го уловиха.