Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Така ли?

— А защо не? Ти позволи на Шед да обере каймака от поддръжниците ти. Разчиташ почтените, по-добрите, които останаха, да надвият в изборите. Но точно те започват да те гледат накриво. Затова кандидатите ти устройват показно зрелище: арестуват те за убийство и почтените граждани, възхитени от благородните служители, които имат смелостта да натикат в затвора признатия водач, щом нарушава закона, се надпреварват час по-скоро да се доберат до урните и да изберат героите, които ще управляват града още четири години. Не можеш да упрекнеш твоите момчета. Те знаят, че ако те предадат, ще спечелят, а ако те подкрепят, ще загубят.

Медвиг свали ръката от брадата си и запита:

— Значи. Нед, не разчиташ твърде на тяхната вярност?

Нед Бомонт се усмихна.

— Разчитам толкова, колкото разчиташ ти — отговори той. Усмивката му изчезна. — Това не са само догадки, Пол. Днес следобед аз ходих да говоря с Фар. Наложи се да вляза насила — той се опита да се скрие от мен. Преструваше се, че не се занимава с убийството. Мъчеше се да прикрие каквото му е известно. В последна сметка не каза нищо. — Устата му се изкриви в презрителна гримаса. — Представяш ли си: този Фар, когото въртях на пръста си.

— Но нали само Фар… — подзе Медвиг.

Нед Бомонт го прекъсна рязко.

— Да, само Фар, и там е бедата. Рътлидж, Броди и дори Рейни могат да те предадат по свой начин, но щом Фар прави това, значи е уверен, че другите го поддържат. — Той гледаше намръщено безстрастното лице на русокосия. — Всеки момент, щом пожелаеш, Пол, можеш да престанеш да ми вярваш.

Медвиг махна небрежно с ръката, с която подпираше брадата си.

— Ще те уведомя, когато престана да ти вярвам — рече той. — По какъв повод си се отбил при Фар?

— Днес Хари Слос ми се обади по телефона. Изглежда, че той и Бен Ферис са те видели да се караш с Тейлър на Китайска улица през нощта на убийството или поне така твърдят. — Нед гледаше русокосия с очи, които не изразяваха нищо, а гласът му беше сух. — Бен ходил при Фар с тази история. А Хари искаше да му се плати, за да не отиде. Значи двама членове на този клуб са подушили работата. От известно време забелязвам, че Фар губи самообладание, затова се отбих при него да се уверя.

Медвиг кимна.

— И си се убедил, че ми забива нож в гърба?

— Да.

Медвиг стана от креслото си и отиде до прозореца. Застана там с ръце в джобовете на панталона си и гледа през стъклото може би три минути. В това време Нед Бомонт, седнал на бюрото, пушеше и наблюдаваше широкия гръб на русокосия. После, без да обръща глава, Медвиг попита:

— Какво каза на Хари?

— Замазах му очите.

Медвиг се дръпна от прозореца и се върна при бюрото, но не седна. Лицето му беше станало още по-червено. Иначе с нищо не се беше променило. Гласът му беше спокоен:

— Какво трябва да сторим според теб?

— Със Слос ли? Нищо. Другият вече е ходил при Фар. Каквото и да направи Слос, няма значение.

— Не за това ми беше думата. Имах предвид цялата тая работа.

Нед Бомонт хвърли пурата си в плювалника.

— Нали ти казах. Ако убийството на Тейлър Хенри не се изясни бързо, свършено е с теб. Това е цялата работа. Единственото, за което си заслужава да се направи нещо.

Медвиг престана да гледа Нед Бомонт. Съзерцаваше широката празна стена. Пълните му устни бяха стиснати. По слепоочията му изби пот. Той произнесе някъде дълбоко от гърдите си:

— Няма да го бъде. Измисли нещо друго.

Ноздрите на Нед Бомонт се издуваха от ускореното дишане, кафявите му очи бяха потъмнели.

— Нямам нищо друго, Пол — отговори той. — Всичко друго би наляло вода във воденицата на Шед или на Фар и неговата тайфа, а и единият, и другият, ще те смажат.

Медвиг каза прегракнало:

— Трябва да се намери някакъв изход, Нед. Помисли.

Нед Бомонт се надигна от бюрото и застана лице с лице срещу русокосия.

— Няма друг. Този е единственият. Или трябва да го приемеш, независимо дали ти харесва или не, или пък ще се наложи аз да го приема вместо теб.

Медвиг поклати енергично глава:

— Не. Недей.

— Този път няма да те послушам, Пол — каза Нед Бомонт.

Медвиг погледна Нед Бомонт в очите и произнесе с дрезгав шепот:

— Аз го убих, Нед.

Нед Бомонт пое въздух и го изпусна с продължителна въздишка.

Медвиг сложи ръце върху раменете на Нед Бомонт и заговори хрипкаво неясно:

— Това стана съвсем случайно, Нед. Когато си тръгнах, Тейлър се втурна по улицата след мен с бастун, който бе взел на излизане. Имахме… имахме там с Джанет малко спречкване, та той ме настигна и се опита да ме удари с бастуна. Не зная как стана, но когато го издърпвах от ръцете му, го ударих по главата… не силно… не може да е било много силно… но той падна възнак и разби главата си в бордюра.