Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Ще видя. Ще поговоря с Пол.

— Поговори, Нед, и ми звънни.

— Непременно. Довиждане.

От хотел „Маджестик“ Нед Бомонт отиде в общината, където се помещаваше окръжната прокуратура, и заяви, че иска да се срещне с мистър Фар. Кръглоликият младеж, комуто каза това, излезе от приемната и се върна след една минута с извинително изражение.

— Съжалявам, мистър Бомонт, но мистър Фар не е тук.

— Кога ще се върне?

— Не зная. Секретарката му казва, че не е оставил никаква бележка.

— Ще си опитам късмета и ще почакам в кабинета.

Кръглоликият младеж препречи пътя му.

— О, не може…

Нед Бомонт се усмихна най-мило на младежа и запита кротко:

— Не си ли обичаш работата, момче?

Младежът се поколеба, повъртя се и се дръпна от пътя на Нед Бомонт. Нед Бомонт тръгна по вътрешния коридор към вратата на окръжния прокурор и я отвори.

Фар вдигна глава от бюрото си, скочи на крака.

— А, ти ли беше? — извика той. — Остави го тоя хлапак! Нищо не върши както трябва. Някой си мистър Бауман ми казва.

— Нищо, нищо — рече Нед Бомонт меко. — Нали влязох.

Той позволи на окръжния прокурор да му раздруса ръката и да го заведе до едно кресло. Когато седнаха, запита небрежно:

— Нещо ново?

— Нищо. — Запъхнал палци в долните джобове на жилетката си, Фар се полюляваше на креслото. — Все същата скучна работа. Бог ми е свидетел, до гуша ми е дошло.

— Как върви предизборната кампания?

— Може да върви и по-добре… — по свадливото червендалесто лице на окръжния прокурор премина сянка — …но мисля, че ще се справим.

— Какво има? — попита Нед Бомонт все със същия небрежен тон.

— Ами туй-онуй. Все възниква по нещо. Това е политиката според мен.

— Можем ли да помогнем с нещо… аз или Пол? — запита Нед Бомонт, а когато Фар поклати обраслата си с червена четина глава, добави: — Тия приказки, че Пол имал пръст в убийството, са най-голямата ти неприятност, нали?

В очите на Фар проблесна плахо пламъче, но изчезна, когато премигна. Той се изправи на креслото си и произнесе предпазливо:

— Е, мнозина смятат, че е трябвало отдавна да изясним това убийство. Тази е една от неприятностите… може би една от най-големите.

— Има ли някакъв напредък, откакто се видяхме миналия път? Разкри ли се нещо ново?

Фар поклати глава. Очите му дебнеха Нед. Бомонт се усмихна хладно.

— Продължаваш да караш внимателно по някои пунктове, нали?

Окръжният прокурор се повъртя на креслото си.

— Е, да, разбира се, Нед.

Нед Бомонт кимна одобрително. Очите му святкаха злобно. Гласът му беше насмешлив:

— Бен Ферис от пунктовете, по които караш, внимателно ли е?

Тъпата, издадена напред уста на Фар се отвори и затвори. Той потърка устни една о друга. Очите му, които се бяха разширили от учудване, сега станаха абсолютно безстрастни.

— Не знам има ли изобщо нещо важно в показанията на Ферис, Нед. Мисля, че не. Дори не им придавам такова значение, че да заслужава да ти говоря за тях.

Нед Бомонт се засмя иронично. Фар каза:

— Знаеш, че не бих скрил от теб и Пол, ако има нещо важно. Вие ме познавате достатъчно добре.

— Познавахме те, преди да се разстроят нервите ти — отвърна Нед Бомонт. — Но да не говорим за това. Ако ти трябва човекът, който е бил в колата на Ферис, можеш да го вземеш веднага от стая 417 в „Маджестик“.

Фар гледаше писмения комплект върху зеленото сукно на бюрото си, танцуващата гола фигура, която държеше аероплан високо над главата си, между две наклонени писалки. Лицето му беше посърнало. Той мълчеше.

Нед Бомонт стана от креслото си, усмихвайки се само с устни.

— Пол винаги с удоволствие помага на хората да се измъкнат от затруднение — каза той. — Мислиш ли, че ще има полза, ако се остави да арестуват именно него и да го съдят за убийството на Хенри?

Фар не откъсваше очи от зеленото сукно на бюрото си.

— Не е моя работа да уча Пол какво да прави — измънка той мрачно.

— Гениална мисъл! — възкликна Нед Бомонт. Наведе се през бюрото така, че приближи лицето си до ухото на окръжния прокурор и сниши доверително глас. — А ето още една, не по-малко гениална. Ти не би направил нищо, което Пол да не ти заповяда.

Излезе ухилен, но престана да се хили, когато се озова навън.

Нед Бомонт отвори врата с надпис „Източна щатска строително-предприемаческа компания“ и размени „добър ден“ с две млади дами на бюрата вътре, после мина през едно голямо помещение, поговори там с пет-шест души и отвори вратата на личния кабинет. Влезе в квадратна стая, където Пол Медвиг седеше на олющено бюро и преглеждаше книжа, които слагаше пред него един дребен човечец, надвесен почтително над рамото му.