Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Отиде при апарата.

— Ало… Да, Хари… Разбира се. Къде си?… Идвам в центъра на града. Чакай ме там… След половин час… Добре.

Хвърли пурата си в камината, сложи си шапката и палтото и излезе. Мина шест пресечки, влезе в един ресторант, яде салата и кифли, изпи чаша кафе, после прекоси още четири пресечки до един малък хотел на име „Маджестик“ и се качи на четвъртия етаж с асансьор, управляван от недорасъл младеж, който го нарече Нед и попита какво му е мнението за третия етап от конните състезания.

Нед Бомонт помисли и отговори:

— Сигурно Лойд Байрън ще го спечели.

Човекът от асансьора каза:

— Дано не излезете прав. Аз заложих на Орган.

Нед Бомонт повдигна рамене:

— Възможно е, но той е много тежък.

Отиде до стая 417 и почука на вратата.

Отвори му Хари Слос по риза. Той беше пълен, блед, тридесет и петгодишен човек с широко лице и отчасти плешив.

— Точно навреме — каза той. — Влез.

Когато Слос затвори вратата, Нед Бомонт запита:

— Какво става?

Пълният се приближи до леглото, седна и погледна Нед Бомонт намръщено, угрижено.

— Тая работа не ми харесва, Нед.

— Коя работа?

— Това, че Бен е отишъл в прокуратурата, и онова, заради което е отишъл.

Нед Бомонт каза раздразнено:

— Добре, де. Готов съм да те изслушам, когато решиш да ми обясниш за какво става дума.

Слос вдигна широка бледа ръка.

— Чакай, Нед, ще ти обясня всичко. Ти само слушай. — Порови в джоба си за цигари, извади измачкана кутия. — Помниш ли вечерта, когато младият Хенри бе пречукан?

Нед Бомонт измънка небрежно: „Ъхъ“.

— А спомняш ли си, че ние двамата с Бен тъкмо бяхме влезли в клуба, когато ти дойде?

— Да.

— Е, слушай тогава: видяхме как Пол и младокът се караха там, под дърветата.

Нед Бомонт поглади единия край на мустачките си с нокътя на палеца и каза бавно, с озадачен вид:

— Но аз ви видях да слизате от колата пред клуба точно след като намерих трупа. И дойдохте от другата страна. — Той помръдна показалец. — А Пол беше вече в клуба преди вас.

Слос закима енергично с широката си глава.

— Вярно — каза той, — но ние бяхме ходили с колата по Китайска улица до заведението на Пинки Клайн и понеже него го нямаше там, завихме и тръгнахме обратно към клуба.

Нед Бомонт кимна.

— Е, и какво точно видяхте?

— Видяхме, че Пол и хлапакът стояха на същото място, под дърветата, и се караха.

— Видели сте това, когато сте минавали с колата ли?

Слос пак закима енергично.

— Но мястото било тъмно — напомни му Нед Бомонт. — Не мога да проумея как сте могли да различите лицата им така мимоходом, ако не сте намалили скоростта или не сте спрели.

— Не, нито едното, нито другото, но аз бих познал Пол където и да е — настоя Слос.

— Възможно е, но отде разбра, че с него е бил младият?

— Той беше. Сигурен съм. Знаем, понеже го видяхме ясно.

— И видяхте, че се карат, а? Какво искаш да кажеш с това? Че се биеха ли?

— Не, но стояха така, като че се караха. Нали знаеш по какво може да се познае понякога, че някои се карат — по стойката.

Нед Бомонт се усмихна невесело.

— Вярно, ако единият стои върху главата на другия. — Усмивката му изчезна. — И значи с тази история Бен е отишъл в прокуратурата?

— Да. Не знам по свой почин ли го е сторил, или Фар е подушил и го е повикал, но се е раздрънкал пред Фар. Било е вчера.

— А ти как узна това, Хари?

— Фар ме търси — отговори Слос. — Така разбрах. Бен му казал, че сме били заедно, и Фар ме вика да прескоча да него да поговорим, само че аз не искам да се бъркам в тая работа.

— Дано да удържиш на думата си, Хари — рече Нед Бомонт. — А какво ще кажеш, ако Фар те пипне?

— Ще гледам да не ме пипне. Затова именно исках де се срещна с теб. — Слос се изкашля и облиза устните си. — Реших, че не е зле да се махна от града за една-две седмици, докато се размине, но за това са нужни малко пари.

Нед Бомонт се усмихна и поклати глава.

— Тъкмо това не бива да правиш — каза той на пълния. — Ако искаш да помогнеш на Пол, върви да кажеш на Фар, че не си могъл да познаеш двамата под дърветата и че изобщо според теб никой в колата ви не би могъл да ги разпознае.

— Добре, така ще постъпя — каза Слос с готовност, — но слушай, Нед, трябва все пак да получа нещо за това. Нали се излагам на риск, пък и… ъ-ъ… знаеш как стоят нещата.

Нед Бомонт кимна.

— След изборите ще ти намерим някаква лека работа, да се мярваш само по един час на ден.

— Това ще бъде… — Слос стана. Белезникавите му очи със зелени петънца бяха настойчиви. — Виж какво ще ти кажа, Нед: аз съм без пукната пара. Не можеш ли вместо това да ми дадеш малко мангизи? Ще ми бъдат добре дошли.