Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Медвиг вдигна ръка.

— Здравей, Нед — каза той, бутна книжата настрана и се обърна към дребния: — Донесете ми тоя боклук пак след малко.

Дребният събра книжата и като рече: „Разбира се, сър“ и „Здравейте, мистър Бомонт“, излезе от стаята. Медвиг каза:

— Изглежда си прекарал трудна нощ, Нед. Какво си правил? Седни.

Нед Бомонт свали палтото си. Постави го на един стол, сложи шапката си върху него и извади пура.

— Добре съм си. Има ли нещо? — Седна на единия ъгъл на олющеното бюро.

— Искам да се срещнеш с Маклафлин — каза русокосият. — Само ти можеш да излезеш наглава с него.

— Добре. А какво става с него?

Медвиг направи гримаса.

— Само господ знае! Мислех, че го държа под юзда, ала започва да кръшка.

В тъмните очи на Нед Бомонт проблесна зловещо огънче. Той погледна русокосия и подхвърли:

— И той ли?

След мигновено размишление Медвиг запита бавно:

— Какво искаш да кажеш с това, Нед?

В отговор Нед Бомонт също зададе въпрос:

— Всичко ли върви по твоя план?

Медвиг помръдна нетърпеливо рамене, но очите му продължаваха да гледат изпитателно Нед Бомонт.

— Не е чак толкова лошо — отговори той. — Ако се наложи, ще минем и без гласовете, които обещава Маклафлин.

— Може би — процеди Нед Бомонт през стиснати устни, — само че продължаваме ли да губим гласове, нищо няма да излезе. — Той пъхна пурата си в едното ъгълче на устата си и произнесе през нея: — Знаеш, че не сме така добре, както бяхме преди две седмици.

Медвиг се усмихна снизходително на човека, седнал върху бюрото.

— Дявол да го вземе, Нед, много обичаш да хленчиш! Нима всичко ти се вижда в черно? — Той не дочака отговора, а продължи спокойно: — Винаги, когато съм водил кампания, идва момент, когато ми се струва, че ще се проваля. Ала не се провалям.

Нед Бомонт запали пурата си, изпусна дим и каза:

— Това не значи, че никога няма да се провалиш. — Насочи пурата си към гърдите на Медвиг. — Ако убийството на Тейлър Хенри не се изясни, докато е време, по-добре откажи се от кампанията си. Който и да победи, с теб е свършено.

Сините очи на Медвиг се замъглиха. Иначе лицето му не се промени никак. Гласът му също остана непроменен.

— Какво точно искаш да кажеш с това, Нед?

— Всички в града смятат, че ти си го убил.

— Така ли? — Медвиг вдигна ръка към брадичката си, приглади я замислено. — Ти не бери грижа. И по-рано са говорили какво ли не за мен.

Нед Бомонт се усмихна хладно и попита с престорено възхищение:

— Има ли нещо, сър, което да не сте преживели досега? Подлагали ли сте се например на електротерапия?

Русокосият се засмя.

— Това не. И мисля, че никога няма да се подложа — отвърна той.

— В момента не си много далече от такова нещо, Пол — каза Нед Бомонт тихо.

Медвиг пак се засмя.

— Я не се занасяй! — подхвърли той презрително.

Нед Бомонт повдигна рамене.

— Не си ли зает? — попита той. — Да не ти губя времето с моите глупости?

— Аз те слушам — отговори му Медвиг спокойно. — Никога нищо не съм губил, като съм те слушал.

— Благодаря ви, сър. Защо според теб Маклафлин кръшка?

Медвиг поклати глава.

— Той мисли, че ти ще бъдеш бит — обясни Нед Бомонт. — Всички знаят, че полицията не се и опитва да намери убиеца на Тейлър Хенри, и си го обясняват с това, че ти си убиецът. Маклафлин смята, че това е достатъчно, за да те бият този път в изборите.

— Така ли? Значи мисли, че избирателите ще предпочетат Шед да управлява града вместо мен? Смята, че като съм заподозрян в едно-единствено убийство, съм с по-лоша репутация от Шед?

Нед Бомонт изгледа навъсено русокосия.

— Ти или се самозаблуждаваш, или се опитваш да заблуждаваш мен. Какво общо има това с репутацията на Шед? Той не подкрепя открито кандидатите си. А ти ги подкрепяш открито и именно заради твоите кандидати не се върши нищо около убийството.

Медвиг отново вдигна ръка към брадата си и се облакъти на бюрото. На красивото му румено лице нямаше нито една бръчица. Той каза:

— Говорихме много какво мислят другите, Нед. Нека поговорим сега какво мислиш ти. Мислиш ли, че ще бъда бит?

— Вероятно — отговори Нед Бомонт с тих, уверен глас. — Сигурно ще бъдеш бит, ако бездействаш. — Той се усмихна. — Но, виж, кандидатите ти ще победят.

— Не те разбирам. Изясни се — каза Медвиг флегматично.

Нед Бомонт се наведе и внимателно изтърси пепелта от пурата си в пиринчения пепелник до бюрото. После отговори спокойно:

— Те ще ти подложат динена кора.