Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Тя седна бавно, неохотно. Той продължи:

— Та тези писма, материалите, които „Обзървър“ отпечатваше, докато не го накарахме да млъкне, слуховете, разпространявани от противниците ни… — повдигна мършавите си рамена — … всичко това, съчетано с наличните факти, спомогна да се подеме кампания срещу Пол.

Тя захапа долната си устна и запита:

— Значи… той действително е в опасност?

Нед Бомонт кимна, и отговори със спокойна увереност:

— Ако загуби изборите, ако загуби властта си над града и щата, ще го сложат на електрическия стол.

Тя потръпна и запита с треперещ глас:

— Но няма да бъде в опасност, ако ги спечели, нали?

Нед Бомонт пак кимна.

— Разбира се.

Тя затаи дъх. Устните й трепереха така, че думите излизаха на пресекулки:

— А дали ще спечели?

— Мисля, че да.

— И всичко ще бъде наред; колкото и улики да има срещу него, той няма… — гласът й секна — … няма да бъде в опасност?

— Няма да го съдят — каза Нед Бомонт. Внезапно се изправи от канапето. Стисна силно очи, отвори ги и се вторачи в изопнатото й бледо лице. Радостна светлина блесна в очите му и се разля по цялото му лице. Той се засмя, не силно, но с дълбоко задоволство, и като стана, възкликна: — Същинска Юдит 7 7 Юдит — според библейското предание, красива вдовица, която избавила народа на дребна Юдея от асирийските нашествия, като подмамила и убила техния военачалник. Денят на нейния подвиг бил причислен към еврейските празници и оттогава се чества всяка година. Б. пр. !

Джанет Хенри седеше неподвижна, със затаен дъх, и го гледаше с недоумяващи кафяви очи на озадаченото й бледо лице.

Той се заразхожда из стаята без определена посока, като говореше весело сам на себе си и от време на време извръщаше глава през рамо да й се усмихне.

— Ето такова е положението — каза той. — Тя търпяла Пол, държала се учтиво с него заради политическата подкрепа, от която баща й се нуждае, но всичко си има граници. Впрочем достатъчно е, само че той толкова я обича. Но когато й хрумнало, че Пол е убил брат й и ще се отърве от наказание, ако тя не… Представете си! И дъщерята, и любимата на Пол се опитват да го закарат на електрическия стол. Не ще и дума, много му върви на Пол с жените. — Нед Бомонт държеше в ръката си тънка, светла пура със зелени точици. Той се спря пред Джанет Хенри, подряза връхчето на пурата си и каза, но не укорително, а сякаш й доверяваше някаква тайна: — Вие сте разпращали тези анонимни писма. Сигурен съм, че сте вие. Те са написани на машината в стаята, където вашият брат и Опал са се срещали. Той е имал ключ, тя също. Тя не може да ги е писала, понеже е много разстроена. Само от вас са написани. Вие сте взели ключа, когато полицията го е предала на вас и на баща ви с останалите вещи на Тейлър, промъкнали сте се в стаята и сте ги написали. Великолепно! — Той пак се заразхожда из стаята. — Е, ще трябва да накараме сенатора да докара цял взвод яки медицински сестри и да ви държи под ключ поради нервно разстройство. Започва да прилича на епидемия сред дъщерите на нашите политически дейци, но няма как, трябва непременно да спечелим изборите, дори и ако се наложи във всяка къща в града да има болен. — И като извърна глава през рамо, й се усмихна дружелюбно.

Тя се улови за гърлото. Иначе не помръдваше. Не говореше.

— За щастие сенаторът няма да ни създаде много главоболия — продължи Нед Бомонт. — Той не се интересува за нищо — нито за вас, нито за умрелия си син, — интересува го само преизбирането му, а знае, че без Пол то е невъзможно. — Нед се засмя. — Това ли ви накара да играете ролята на Юдит? Знаете, че баща ви няма да скъса с Пол — дори и да го смятате за виновен, — докато не спечели изборите. Е, това е утешително… поне за нас.

Когато млъкна, за да запали пурата си, заговори Джанет. Тя бе махнала ръката от гърлото си. Сега ръцете й бяха в скута. Седеше изправена, но не сковано. Гласът й беше хладен и спокоен.

— Аз не умея да лъжа. Зная, че Пол е убил Тейлър. Аз писах писмата.

Нед Бомонт извади горящата пура от устата си, върна се на канапето с извитата облегалка и седна срещу нея. Лицето му беше сериозно, но без враждебност.

— Вие мразите Пол — каза той. — Дори и да ви докажа, че не е убил Тейлър, пак ще го мразите, нали?

— Да — отговори тя, впила светлокестенявите си очи в по-тъмните на Нед Бомонт. — Мисля, че пак ще го мразя.

— Там е бедата — каза той. — Мразите го не защото смятате, че е убил брат ви. Смятате, че е убил брат ви, понеже го мразите.