Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

С настоящото определям Централната щатска тръстова компания за единствена изпълнителка на моето завещание.

Като доказателство за горното се подписвам собственоръчно…

С мрачна усмивка Нед Бомонт прекъсна четенето и скъса завещанието на три. Изправи се, пресегна се над паравана пред камината и пусна късчетата хартия върху тлеещата жарава. Те лумнаха за миг и изгоряха. С лопатката от ковано желязо, която стоеше до огнището, той размеси хартиената пепел с въглените.

После се върна при мисис Метюз, наля малко уиски в чашата, от която беше пил, повдигна главата й и като разтвори стиснатите зъби, капна в устата й малко алкохол. Когато Опал Медвиг слезе от горния етаж, мисис Метюз почти се беше свестила и кашляше.

Шед О’Рори се спущаше по стълбата. Джеф и Рижи вървяха след него. Всички те бяха облечени. Нед Бомонт стоеше до вратата с мушама и шапка.

— Къде отиваш, Нед? — запита Шед.

— Да потърся телефон.

О’Рори кимна.

— Това е добре — каза той, — но искам да те попитам нещо. — Той слезе до края на стълбата, следван отблизо от придружителите си.

— Какво? — Нед Бомонт извади ръка от джоба. О’Рори и хората зад него виждаха ръката, но тялото на Нед Бомонт я скриваше от скамейката, където лежеше Опал, прегърнала Елоиз Метюз. В ръката имаше четвъртит пистолет. — За всеки случай, да не би някой да направи някоя глупост. Бързам.

О’Рори се спря, но си даваше вид, че не забелязва пистолета. Той произнесе замислено:

— Интересно. Отворено шише с мастило, писалката на масата и стол до нея, а не намерихме нищо написано.

Нед Бомонт се усмихна с престорено учудване.

— Така ли, нищо писано ли няма? — Той се дръпна една крачка назад към вратата. — Интересно наистина. Готов съм с часове да обсъждам този въпрос, когато се върна от телефона.

— По-добре би било още сега — каза О’Рори.

— Съжалявам. — Нед Бомонт бързо отстъпи заднишком към изхода, напипа зад гърба си дръжката и отвори вратата. — Няма да се бавя. — Изскочи навън и затръшна вратата.

Дъждът беше спрял. Той свърна от пътеката и затича през високата трева от другата страна на къщата. Оттам се чу трясък от затръшване на друга врата. Реката шумолеше недалеч отляво. Нед. Бомонт се запромъква през храсталака към нея.

Някъде зад него прозвуча тънко, остро, но много силно изсвирване. Прегази през размекнатата кал до една горичка и като свърна от реката, затича между дърветата. Изсвирването се чу пак, този път от дясната му страна. Оттатък дърветата имаше високи до раменете храсти. Той пое през тях, приведен до кръста, за да се крие, макар че го заобикаляше почти пълен нощен мрак.

Пътят му беше по нанагорнище, неравно възвишение, често хлъзгаво, през храсталак, който дереше лицето и ръцете му, закачаше се за дрехите му. Три пъти падна. Много пъти се препъна. Свиренето не се чу вече. Не намери буика. Не намери и пътя, по който беше дошъл.

Сега влачеше нозе и се препъваше дори по равно, а когато след малко излезе на върха и се заспуска по другия склон на възвишението, започна да пада по-често. В подножието на хълма откри път и свърна надясно по него. Глината се лепеше на буци по обувките му, та се налагаше от време на време да се спира, за да я изстъргва. Стържеше я с пистолета си.

Чу зад себе си кучешки лай, спря и се обърна като пиян да погледне назад. Близо до пътя, на петнадесетина крачки зад него, се очертаваше смътно някаква къща, която бе отминал. Върна се обратно и стигна до високата порта. Кучето — безформено чудовище в нощния мрак — се замята от другата страна на портата и залая страшно.

Нед Бомонт се придвижи опипом покрай единия край на портата, намери резето, дръпна го и влезе, като се олюляваше. Кучето се отдръпна, започна да се върти, преструваше се, че напада, изпълваше нощта с вой.

Горе със скърцане се отвори прозорец и нечий сънен глас кресна:

— Какво му правите на това куче, дявол да го вземе?

Нед Бомонт се засмя тихо. После се окопити и отговори, като се помъчи да придаде твърдост на гласа си:

— Аз съм Нед Бомонт от окръжната прокуратура. Искам да си услужа с телефона ви. Там долу има умрял човек.

Съненият глас изрева:

— Не разбирам какво говорите. Млъкни, Джини! — Кучето излая трикратно още по-силно и престана. — Кажете сега какво има.

— Искам да се обадя по телефона. В окръжната прокуратура. Там долу има умрял човек.

Съненият глас възкликна:

— Не думай!

Прозорецът изскърца и се затвори.

Кучето започна пак да лае, да се върти и да се преструва, че ще напада. Нед Бомонт му запокити изкаляния си пистолет. То се обърна, побягна и се скри зад къщата.