Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Барманът надникна и попита:

— Бира ли както винаги, господа?

Медвиг каза: „Да“, а после, когато барманът се скри: „Защо?“

Нед Бомонт отговори:

— Омръзнаха ми тия провинциални интрижки.

— Мен ли имаш предвид? Нед Бомонт замълча.

Медвиг също мълча известно време. После въздъхна и рече:

— Сега намери да ме зарязваш!

Барманът влезе с две халби светла бира и купа с кренделчета 4 4 Кренделче — соленка във формата на буквата „В“ — Б. пр. . Щом си излезе отново и затвори вратата подире си, Медвиг се провикна:

— Дявол да го вземе, не може да се излезе на глава с теб, Нед!

Нед Бомонт помръдна рамене.

— Никога не съм отричал това. — Вдигна халбата си и пи.

Медвиг трошеше едно кренделче.

— Наистина ли искаш да заминеш, Нед? — попита той.

— Заминавам.

Медвиг захвърли парченцата от кренделчето на масата и измъкна от джоба си чекова книжка. Откъсна един чек, извади от друг джоб автоматична писалка и попълни чека. После го помаха да изсъхне и го захвърли на масата пред Нед Бомонт.

Нед Бомонт погледна чека, поклати глава и рече:

— Нямам нужда от пари, а и ти не ми дължиш нищо.

— Дължа ти. Задължен съм ти дори много повече, Нед. Искам да го вземеш.

Нед Бомонт каза: „Добре, благодаря“ — и прибра чека в джоба си.

Медвиг сръбна от бирата, изяде едно кренделче, понечи да пие отново, но сложи халбата на масата и запита:

— Да не би да ти тежи нещо… някаква неприятност… Освен онова, което стана в клуба днес следобед?

Нед Бомонт поклати глава:

— Нямаш право да ми говориш така. Никой няма право.

— E-e, Нед, аз нищо не съм казал.

Нед Бомонт не му възрази. Медвиг пак сръбна.

— Ще ми кажеш ли защо мислиш, че съм постъпил неправилно с О’Рори?

— Няма да има никаква полза от това.

— Все пак, опитай!

— Добре, но повтарям ти, няма да има полза — каза Нед Бомонт и се наклони със стола си назад, държейки в едната си ръка халбата, а в другата — няколко кренделчета. — Шед ще се бори. Не може другояче. Ти го постави натясно. Каза му, че тук е завинаги свършено с него. Сега не му остава нищо друго освен да приеме предизвикателството. Той ще направи всичко възможно, за да ти подложи динена кора в изборите. Ако пък ти спечелиш изборите, ще трябва да си прибере чукалата. Но сега ти използваш полицията срещу него. В такъв случай той ще трябва да се бори срещу полицията, и ще го направи. А това значи, че ще имаме, както се казва, вълна от престъпления. Ти искаш цялата градска администрация да бъде преизбрана. Ако им сервираш точно преди изборите вълна от престъпления — а аз се обзалагам, че няма да успеят да се справят с нея, — ще ги изложиш като некадърници. Те…

— Значи мислиш, че трябва да сложа оръжие, а? — запита Медвиг намръщено.

— Съвсем не мисля така. Смятам, че трябваше да му оставиш някаква вратичка, път за отстъпление. Не биваше да го притискаш до стената.

Медвиг се намръщи още повече.

— Не разбирам твоята бойна тактика. Той започна пръв. Аз зная едно: че когато притиснеш някого до стената, трябва да атакуваш и да го довършиш. Досега тази система винаги ми е помагала. — Той се изчерви леко. — Е, не се смятам за Наполеон или друг като него, Нед, но от разсилен у Пеки Флъд на Пето авеню аз се издигнах до сегашното си завидно положение.

Нед Бомонт допи халбата си и спусна предните крака на стола си на пода.

— Предупредих те, че няма да има никаква полза — рече той. — Прави каквото щеш. Продължавай да мислиш, че това, което е минавало на Пето авеню, ще мине навсякъде.

В гласа на Медвиг звучеше и негодувание, и смиреност, когато запита:

— Ти, Нед, май нямаш високо мнение за мене като политик?

Сега Нед Бомонт се изчерви:

— Не съм казвал такова нещо, Пол — отговори той.

— Но именно това излиза, нали? — настояваше Медвиг.

— Не, но мисля, че този път се остави да те надхитрят. Първо, позволи на Хенриевци да те придумат да подкрепиш сенатора. Тогава имаше възможност да атакуваш и да довършиш един притиснат до стената враг, но се оказа, че този враг има дъщеря, обществено положение и прочие, така че ти…

— Стига, Нед! — изръмжа Медвиг.

Лицето на Нед Бомонт стана безизразно. Той се изправи, промърмори: „Е, трябва да вървя“ — и пое към вратата.

Медвиг веднага скочи след него, сложи ръка на рамото му и каза:

— Почакай, Нед.

— Махни си ръката — рече Нед Бомонт, без да се обръща.

Медвиг улови с другата си ръка лакътя на Нед Бомонт и го завъртя към себе си.

— Слушай, Нед — подзе той.