Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Не — отвърна Нед Бомонт, — по-точно до пристигането на Уиски.

— А какво мислиш сега?

— И аз не знам. Чакам да чуя какво ще кажеш ти.

О’Рори заопипва косата си. Синьосивите му очи гледаха дружелюбно и проницателно.

— От колко време си тук? — попита той.

— От година и три месеца.

— А откога сте близки с Пол?

— От една година. О’Рори кимна.

— И сигурно знаеш много за него — подхвърли той.

— Зная.

— И навярно са ти известни доста неща, които могат да ми бъдат полезни — добави О’Рори.

Нед Бомонт произнесе монотонно:

— Да чуем какво предлагаш.

О’Рори се измъкна от дълбокото си кресло и тръгна към една врата срещу онази, от която бе дошъл Нед Бомонт. Когато я отвори, влезе огромен английски булдог, който се поклащаше като гъска. О’Рори се върна на креслото си. Кучето легна на килима пред виненозлатистия фотьойл и впери мрачни очи в господаря си.

О’Рори заговори:

— Първо, мога да ти предложа възможност да го върнеш тъпкано на Пол.

— Това не ми е нужно — отвърна Нед Бомонт.

— Така ли?

— Смятам, че ние сме квит.

О’Рори вдигна глава и запита тихо:

— Значи не искаш с нищо да му напакостиш?

— Не съм казвал такова нещо — отговори Нед Бомонт малко раздразнено. — Нямам нищо против да му напакостя, но мога да го сторя сам винаги, когато пожелая. Не мисли, че ми правиш услуга, като ми предлагаш такава възможност.

О’Рори заклати добродушно глава.

— Това ми е достатъчно — каза той. — Важното е да пострада. Но защо е очистил младия Хенри?

Нед Бомонт се засмя.

— По-полека — рече той. — Ти още не си ми предложил нищо. Хубаво куче. На колко години е?

— Почти на крайния предел, седем. — О’Рори протегна крак и потърка с върха на обувката си носа на кучето. Кучето помръдна лениво опашка. — Какво ще кажеш, ако след изборите ти дам най-хубавия игрален дом в този щат и те оставя да се разпореждаш там, докогато желаеш. Освен това ще ти осигуря пълна закрила.

— Това е предложение с „ако“ — каза Нед Бомонт с малко отегчен тон, — първо: ако спечелиш изборите. Във всеки случай не ми се остава тук след изборите и дори преди тях.

О’Рори престана да търка носа на кучето с върха на обувката си. Той отново погледна Нед Бомонт, усмихна се замечтано и попита:

— Нима не мислиш, че ще спечелим изборите?

Нед Бомонт се усмихна:

— Не бих се обзаложил.

Все тъй усмихнат замечтано, О’Рори зададе друг въпрос:

— Май не си много запален да минеш на моя страна, а, Бомонт?

— Не. — Нед Бомонт стана и взе шапката си. — Не съм си и помислял такова нещо. — Гласът му беше небрежен, лицето му — безстрастно вежливо. — Аз казах на Уиски, че ще бъде само празно губене на време. — Посегна за палтото си.

— Седни — заповяда беловласият. — Аз мисля, че имаме още да говорим. И накрая можем да постигнем някакво споразумение.

Нед Бомонт се Поколеба, повдигна леко рамене, свали шапката си, сложи я на канапето заедно с палтото си и седна до тях.

О’Рори заговори:

— Ще ти дам веднага десет хиляди в брой, ако ме подкрепиш, и още десет вечерта след изборите, ако бием Пол, а предложението ми за онова заведение остава в сила.

Нед Бомонт сви устни и загледа О’Рори мрачно, изпод сбърчени вежди.

— Значи искаш да му изменя — каза той.

— Искам да отидеш в редакцията на „Обзървър“ с пълни подробности за всичките му машинации, които са ти известни: договорите за канализацията, как и защо е убит Тейлър Хенри, за оная афера с Шумейкър миналата зима, с какви методи управлява града.

— Работата с канализацията не стана — рече Нед Бомонт, сякаш умът му беше зает повече с други мисли. — Той се отказа от печалбите си, за да не се вдигне шум.

— Добре — съгласи се О’Рори угодливо, уверен в правотата си, — но можем да използваме случая с Тейлър Хенри.

— Да, там можем да го поставим натясно — каза Нед Бомонт, като се намръщи, — но не съм уверен дали ще успеем да използваме случая с Шумейкър… — той се поколеба — … без да си навлека неприятности.

— Е, няма да допуснем такова нещо — побърза да вметне О’Рори. — Това е изключено. Какво друго имаме?

— Бихме могли да направим нещо във връзка с продължението на трамвайната линия и с миналогодишния скандал в окръжното управление. Във всеки случай първо ще трябва доста да се поровим.

— Ще си струва трудът и за двама ни — каза О’Рори. — Аз ще накарам Хинкъл от „Обзървър“ да обработи материала. Ти само му дай сведенията и го остави да пише. Може да започнем с Тейлър Хенри. Случаят ни е тъкмо подръка.