Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Кой е? — извика Джеф.

— Аз съм — обади се приятният глас на Шед О’Рори.

Джеф отдръпна Нед Бомонт от вратата, за да може да се отвори, пусна го на пода, извади от джоба си ключ и отключи.

Влязоха О’Рори и Уиски. О’Рори погледна човека на пода, после — Джеф и накрая — Рижи. Синьосивите му очи бяха помътнели.

— Джеф май го е пердашил за развлечение? — обърна се той към Рижи.

Руменият хлапак поклати глава.

— Голям мръсник е тоя Бомонт — отговори той навъсено. — Колкото пъти дойде на себе си, все става и започва нещо.

— Не искам още да го убивате — каза О’Рори и погледна Нед Бомонт. — Опитайте се да го свестите. Искам да говоря с него.

Рижи стана от масата.

— Не зная дали ще можем — каза той. — Много е гроги.

Джеф беше настроен по-оптимистично.

— Сигурно ще можем — каза той. — Аз ще ти покажа как.

— Улови го за краката, Рижи. — Той хвана Нед Бомонт под мишниците.

Домъкнаха припадналия до банята и го сложиха във ваната. Джеф пъхна запушалката и пусна студена вода едновременно от крана долу и от душа горе.

— Така бързо ще се свести и дори ще запее — предрече той.

След пет минути, когато го извлякоха мокър от ваната и го сложиха на крака, Нед Бомонт вече можеше да стои прав. Вкараха го обратно в спалнята. О’Рори седеше на един от столовете и пушеше цигара. Уиски беше излязъл.

— Сложете го на леглото — заповяда О’Рори.

Джеф и Рижи заведоха повереника си до леглото, завъртяха го кръгом и го блъснаха към него. Когато го пуснаха, той падна заднишком на леглото. Поставиха го в седнало положение, Джеф запляска натъртеното му лице и завика:

— Хайде, Рий Ван Уинкъл 6 6 Рий Ван Уинкъл — холандски колонист В Ню Йорк, чиито приключения са описани от Уошингтън Ървинг (1783–1859). По време на лов в планините срещнал духове, които го напили и той потънал в сън, който траял двайсет години. Когато се събудил, всичките му близки и приятели били измрели, а американските колонии отхвърлили английското иго и станали Съединени американски щати. Б. пр. , събуждай се!

— Има си хас да не се събуди — промърмори мрачният Рижи.

— Мислиш ли, че няма да може? — попита Джеф весело и плясна отново Нед Бомонт.

Нед Бомонт отвори едното си око, което не беше толкова подуто, та да не може да се отвори.

— Бомонт! — повика го О’Рори.

Нед Бомонт вдигна глава и се опита да огледа стаята, но нищо не показваше, че забелязва Шед О’Рори.

О’Рори стана от креслото си и се изправи пред Нед Бомонт, навеждайки се така, че лицето му беше само на няколко инча от лицето на другия.

— Чуваш ли ме, Бомонт? — запита той.

Отвореното око на Нед Бомонт се взря с тъпа омраза в очите на О’Рори.

— Аз съм О’Рори, Бомонт — каза О’Рори. — Чуваш ли какво ти говоря?

Движейки с мъка подпухналите си устни, Нед Бомонт произнесе хрипкаво „да“.

— Браво — рече О’Рори. — А сега слушай какво ще ти кажа. Ти ще ми дадеш сведенията за Пол. — Той говореше много отчетливо, без да повишава тон и без гласът му да загуби ни най-малко своята мелодичност. — Може и да не искаш, но ще го направиш. Ще ги накарам да те обработят, докато не проговориш. Разбираш ли ме?

Нед Бомонт се усмихна. Лицето му беше в такова състояние, че усмивката му изглеждаше страшна.

— Няма — отговори той.

О’Рори се дръпна и заповяда:

— Обработете го.

Докато Рижи се колебаеше, маймуноподобният Джеф отблъсна вдигнатата ръка на Нед Бомонт и го повали на леглото. „Ще опитам една хватка“. Сграбчи краката на Нед Бомонт и ги метна на леглото. Надвеси се над него и се залови да мачка тялото му с ръце.

Тялото, ръцете и краката на Нед Бомонт се загърчиха, той изпъшка три пъти. След това замря.

Джеф се изправи и пусна човека на леглото. Дишаше тежко през маймунската си уста. Изръмжа полужално, полуизвинително:

— Няма смисъл повече. Пак загуби съзнание.

Когато Нед Бомонт се свести, беше сам в стаята. Лампите светеха. С големи усилия, както преди, той се измъкна от леглото, прекоси стаята и стигна до вратата. Тя беше заключена. Задърпа дръжката й, вратата се отвори рязко и го блъсна назад в стената.

Влезе Джеф по долни дрехи, бос.

— Ама че хитрец! — каза той. — Все ще скроиш някой номер. Не ти ли омръзна да се тръшкаш на пода? — Хвана Нед Бомонт за гърлото с лявата си ръка и го удари в лицето с десния си юмрук два пъти, но не толкова силно, както преди. После го изблъска заднишком към леглото и го повали на него. — А сега постой мирно — изръмжа той.