Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Нед Бомонт се обърна на хълбок, извръщайки лице от сестрата. Затвори очи. Едното ъгълче на устата му затрептя, ала гласът му беше безстрастен:

— Кажете им, че спя.

— Не може така — възрази тя. — Те знаят, че не спите… дори и да не са ви чули да говорите… иначе отдавна щях да се върна.

Той изпъшка театрално и се привдигна на лакът.

— Няма отърване, друг път тя пак ще дойде — промърмори той. — По-добре да свършим сега.

Медицинската сестра го изгледа с презрение и подхвърли иронично:

— Наложи се да поставим полицаи пред болницата, за да пропъждат жените, които искат да се доберат до вас.

— Лесно ви е да говорите така — отвърна той. — Сигурно ви правят впечатление дъщерите на сенаторите, които непрекъснато са в центъра на вниманието, но те никога не са ви преследвали така, както преследват мен. Мога да ви кажа, че са отровили живота ми, те и техните светски фотографи. Дъщери на сенатори, никога дъщери на членове на долната камара или дъщери на министри, или в краен случай дъщеря на общински съветник — нищо друго освен… Не мислите ли, че сенаторите са по-плодовити от…

— Откровено казано, не сте никак смешен — рече сестрата. — Смешна е само прическата ви. Ще ги доведа. — И излезе от стаята.

Нед Бомонт въздъхна дълбоко. Очите му блестяха. Той облиза устни и после ги стисна в студена, потайна усмивка, ала когато Джанет Хенри влезе в стаята, лицето му изобразяваше небрежна вежливост.

Тя се приближи направо до леглото му и каза:

— О, мистър Бомонт, толкова се зарадвах, като научих, че бързо оздравявате, че просто не можех да не дойда. — Тя сложи ръка върху неговата и му се усмихна. Макар че очите й бяха тъмнокестеняви, светлорусата й коса ги правеше да изглеждат тъмни. — Ако моето идване ви е неприятно, Пол не е виновен за това. Аз го накарах да ме доведе.

Нед Бомонт също й се усмихна и рече:

— Страшно се радвам, че дойдохте. Много мило от ваша страна.

Пол Медвиг, който беше влязъл след Джанет Хенри, заобиколи леглото и застана от другата страна. Той се усмихна нежно първо на нея, после на Нед Бомонт и каза:

— Знаех, че ще се зарадваш, Нед. Казах й, че ще е така. Как си днес?

— Отлично. Придръпнете си столовете.

— Не можем да останем — отговори русокосият. — Трябва да се срещна с Маклафлин в „Грандкорт“.

— Но аз нямам среща с него — каза Джанет Хенри и пак се усмихна на Нед Бомонт. — Може ли да остана… за малко?

— Ще ми бъде много приятно — увери я Нед Бомонт, а Медвиг заобиколи леглото, сложи й стол и като се усмихна сияйно поред на всеки от двамата, рече: „Чудесно“.

Когато момичето седна до леглото и метна черното си палто върху облегалката на стола, Медвиг погледна часовника си и промърмори:

— Трябва да бягам. — Стисна ръката на Нед Бомонт. — Имаш ли нужда от нещо?

— Не, благодаря ти, Пол.

— Е, бъди послушен. — Русокосият се обърна към Джанет Хенри, но се спря и заговори пак на Нед Бомонт: — Докъде според теб трябва да стигна в този първи разговор с Маклафлин?

Нед Бомонт повдигна леко рамене.

— Докъдето желаеш, само не му поставяй въпроса ребром. Той се бои от това. Можеш да го наемеш дори да извършва убийства, щом му го кажеш със заобикалки, да речем: „Представи си, че някой е болен или му има нещо друго и не се оправя, а на теб ти се случи да се отбиеш някой ден при мен и просто случайно съм получил плик, адресиран до теб, как ще позная, че в него има петстотин долара?“

Медвиг кимна.

— Аз нямам нужда от убийства — каза той, — но виж, гласовете на железничарите са ни нужни. — Той се намръщи. — Кога ще станеш, Нед?

— След ден-два. Чете ли „Обзървър“ тази сутрин?

— Не.

Нед Бомонт се озърна.

— Някой е изплюл камъчето. Цялата мерзост е изложена в една уводна статия в каре в средата на първа страница. „Какво ще направят нашите градски управници?“ Отпечатан е списък на престъпленията за месец и половина, за да се докаже, че имаме вълна от престъпления. Има и по-малък списък на заловените, за да се докаже, че полицията не може да направи кой знае какво. Но най-голяма врява се вдига около убийството на Тейлър Хенри.

Когато се спомена името на брат й, Джанет Хенри трепна, разтвори леко устни и изпъшка безмълвно. Медвиг я погледна, после хвърли бърз поглед към Нед Бомонт и направи с глава кратко предупредително движение.

Без да обръща внимание на въздействието на думите му върху другите, Нед Бомонт продължи:

— Не си поплюват. Обвиняват полицията, че умишлено не се е занимавала с убийството цяла седмица, за да може един комарджия е влияние в политическите кръгове да го използва за уреждане на сметките си с друг комарджия — става дума за това, че гонех Диспейн да си прибера парите. Питат какво мисли сенаторът Хенри за новите си съюзници, които си служат с убийството на сина му за такава цел.