Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Медвиг се изчерви, полипа часовника си и отвърна рязко:

— Ще си купя вестника и ще го прочета. А сега трябва да…

— Освен това — продължи Нед Бомонт спокойно — обвиняват полицията, че преследвала заведения, които години е покровителствала, понеже собствениците им не давали щедри дарения за избирателната кампания. Така представят борбата ти с Шед О’Рори. И обещават да отпечатат списък на заведенията, които продължават да работят, тъй като собствениците им са платили.

— Добре, добре — измънка смутено Медвиг, каза на Джанет Хенри: — Довиждане и приятно прекарване, — а на Нед Бомонт: — До скоро виждане — и излезе.

Джанет Хенри се наведе от стола си към Нед Бомонт.

— Защо не съм ви приятна? — запита тя.

— Напротив, мисля, че сте ми приятна — отговори той.

Тя поклати глава:

— Не съм. Зная това.

— Не съдете по държането ми — каза й той. — То е винаги много лошо.

— Вие ме мразите — настояваше тя, без да отвръща на усмивката му — а как бих искала да съм ви приятна.

— Защо? — попита той скромно.

— Защото сте най-добрият приятел на Пол — отговори тя.

— Пол — каза той, като я гледаше изкосо — има много приятели: нали е политик.

Тя поклати нетърпеливо глава.

— Но вие сте най-добрият му приятел. — Помълча, после добави: — Поне така мисли той.

— А вие какво мислите? — запита Нед Бомонт малко насмешливо.

— Мисля, че е истина — произнесе тя сериозно, — иначе сега нямаше да бъдете тук. Нямаше да изтърпите това заради него.

Устата му трепна в лека усмивка. Но замълча. Когато разбра, че той няма да отговори, тя каза разпалено:

— Искам, ако може, да съм ви приятна.

Той повтори:

— Мисля, че сте ми приятна.

Тя поклати глава:

— Не е вярно.

Той й се усмихна. Този път усмивката му беше по детски обаятелна, очите му — свенливи, гласът му — младежки нерешителен и искрен.

— Ще ви кажа защо мислите така, мис Хенри. Защото… разбирате ли, само преди около една година Пол ме измъкна от калта, както се казва, аз съм някак вързан и непохватен, когато общувам с хора като вас, хора от съвсем друг свят… общество и тъй нататък… а вие погрешно смятате тази — ъ-ъ — недодяланост за враждебност, което съвсем не е вярно.

Тя стана и каза, без да е обидена:

— Вие ми се подигравате.

Когато Джанет Хари си отиде, Нед Бомонт се излегна на възглавниците си и впери в тавана проблясващи очи.

Медицинската сестра влезе и попита:

— Но какво сте направили?

Нед Бомонт вдигна глава и я погледна мрачно, но не отговори.

— Тя излезе оттук почти разплакана — каза сестрата.

Нед Бомонт отпусна пак глава на възглавницата.

— Май съм загубил способностите си да въздействам напоследък — рече той. — Обикновено разплаквам дъщерите на сенаторите.

Влезе мъж среден на ръст, млад и елегантен, с гладко, мургаво, доста привлекателно лице.

Нед Бомонт се привдигна в леглото и рече:

— Здравей, Джек.

— Не изглеждаш толкова зле, колкото мислех — каза Джек и се приближи до леглото.

— Все още съм цял. Вземи си стол.

Джек седна и извади пакет цигари.

— Имам нова работа за теб — рече Нед Бомонт, пъхна ръка под възглавниците си и извади един илик.

Джек запали цигарата си и взе плика от ръката на Нед Бомонт. Беше обикновен бял плик, адресиран до Нед Бомонт в болницата „Свети Лука“, с печата на местния пощенски клон отпреди два дни. Вътре имаше един единствен напечатан на пишеща машина лист, който Джек извади и прочете.

Какво знаете за Пол Медвиг, което Шед О’Рори толкова много иска да научи?

Свързано ли е то с убийството на Тейлър Хенри?

Ако не, защо се стараете толкова да го запазите в тайна?

Джек сгъна отново листа, прибра го в плика и като вдигна глава, попита:

— Виждаш ли някакъв смисъл в това?

— Не, доколкото разбирам. Искам да узнаеш кой го е писал.

Джек кимна.

— Да го задържа ли?

— Да.

Джек пъхна плика в джоба си.

— Имаш ли представа кой може да е авторът му?

— Никаква.

Джек разглеждаше запаления край на цигарата си.

— Знаеш, че тази работа е трудна — каза той след малко.

— Зная — съгласи се Нед Бомонт. — Мога да ти кажа само, че през последната седмица се получиха още много подобни писма… по-право няколко. Само на мен това ми е третото. Зная, че Фар е получил най-малко едно. Не зная кой друг е получавал.

— Може ли да видя някое от другите?

— Само това съм запазил — отговори Нед Бомонт. — Обаче всички си приличат много — една и съща хартия, една и съща пишеща машина, всяко с по три въпроса и все на една и съща тема.