Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Мълчи! — промърмори Нед Бомонт.

Опал Медвиг отблъсна ръката му от лицето си и се отдръпна назад.

— Той ли го е убил? — настояваше тя.

С гневен глас Нед Бомонт отвърна тихо:

— Ако се държиш като глупачка, поне не крещи толкова. Никой не се интересува какви идиотщини си си втълпила. Не е нужно да ги разгласяваш наляво-надясно.

Потъмнелите й очи се разтвориха широко.

— Значи той го е убил — произнесе тя с тих, отпаднал глас, но с пълна увереност.

Нед Бомонт надвеси лицето си над нейното.

— Не, мила моя — каза той разярено, но се мъчеше да смекчи тона си, — не го е убил. — Доближи лицето си до нейното. Злобна усмивка разкриви чертите му.

Със сурово изражение и твърд глас, без да се отдръпва от него, тя каза:

— Щом не го е убил, не мога да разбера какво значение има какво говоря и дали го казвам на всеослушание.

В ъгълчето на устата му затрептя подигравателна усмивка.

— Ще се учудиш, ако научиш колко много неща не разбираш — тросна се той. — И никога няма да ги разбереш, ако продължаваш да се дърпаш така. — Отдръпна се от нея с широка крачка и пъхна пестници в джобовете на халата си. Сега ъгълчетата на устата му бяха надолу и на челото му имаше бръчки. Присвитите му очи бяха впити в пода пред нозете й. — Отде ти дойде тази налудничава мисъл? — изръмжа той.

— Това не е налудничава мисъл. Знаеш, че не е.

Нед Бомонт повдигна нетърпеливо рамене и запита повторно:

— Отде ти дойде?

Опал Медвиг също повдигна рамене.

— Отникъде не ми е дошла. Аз… изведнъж се сетих.

— Глупости — каза той рязко, наблюдавайки я изпод вежди. — Чете ли „Обзървър“ тази сутрин?

— Не.

Гледаше я сурово, подозрително. Лицето й пламна леко от раздразнение.

— Не съм го чела — повтори тя. — Защо питаш?

— Не си ли? — запита той с тон, който показваше, че не й вярва, но подозрителното пламъче беше изчезнало от очите му. Те бяха мрачни и замислени. Внезапно просветляха. Извади дясната си ръка от джоба на халата. Протегна я към нея с обърната нагоре длан и каза:

— Дай да видя писмото.

Тя го изгледа с разширени очи.

— Какво?

— Писмото — повтори той, — писмото, напечатано на пишеща машина, с три въпроса и без подпис.

Тя сведе очи, за да избегне погледа му, лицето й се изкриви леко от смущение. След моментно колебание попита: „Как разбра?“ — и отвори кафявата си ръчна чанта.

— Всички в града са получили най-малко по едно — отвърна той небрежно. — А ти за пръв път ли получаваш?

— Да. — И тя му подаде един измачкан лист. Той го приглади и прочете.

Наистина ли сте толкова глупава да не знаете, че баща ви е убил вашия любовник?

Ако пък знаете, защо помогнахте на него и на Нед Бомонт, когато се опитаха да лепнат това престъпление на невинен човек?

Съзнавате ли, че като помагате на баща си да се спаси от правосъдието, вие самата ставате съучастничка в неговото престъпление?

Нед Бомонт кимна и се усмихна нехайно.

— Всички горе-долу си приличат — каза той. Смачка листа на топка и го хвърли в кошчето за смет до масата. — Сега, когато си в списъка на адресантите, вероятно ще получиш и други такива.

Опал Медвиг прехапа долната си устна. Сините й очи светеха, но без топлота. Те изучаваха спокойното лице на Нед Бомонт.

Той заговори:

— О’Рори се опитва да ги използва като средство за кампанията си. Знаеш за неприятностите ми с него. Това стана, понеже мислеше, че съм скъсал с баща ти и може да ме подкупи и да му помогна да го натопи за убийството — разбира се, целта му е да го бие в избирателните урни, — но аз не се съгласих.

Очите й промениха изражението си.

— За какво се спречкахте с татко? — запита тя.

— Това си е наша работа, Ножичке — отговори той кротко, — ако действително сме се спречкали.

— Спречкали сте се — настоя тя, — в Карсъновото спийкийзи. — Стисна с изщракване зъби и добави смело: — Скарали сте се, когато си разбрал, че именно той… е убил Тейлър.

Той се засмя и попита иронично:

— А по-рано не съм ли знаел?

Но изражението й не се промени от насмешливия му тон.

— Защо се интересуваше дали съм чела „Обзървър“? — попита тя. — Какво има в него?

— Пак същите глупости — отговори й той монотонно. — Там, на масата е, ако искаш да го видиш. И още много ще има, докато не свърши избирателната кампания; все от тоя род. Хубава услуга ще направиш на баща си, ако се хванеш на тая въдица… — Но махна нетърпеливо с ръка и млъкна, понеже тя вече не го слушаше.

Опал Медвиг отиде до масата и взе вестника, сложен там от Нед Бомонт при влизането й.