Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

6. Че Пол Медвиг и Тейлър Хенри били забелязани на половин каре един от друг, на по-малко от едно каре от мястото, където бил намерен трупът на младежа, и то не повече от петнайсет минути преди откриването на трупа му.

7. Че полицейското управление в момента не е възложило на нито един детектив да се занимава с откриването на убиеца на Тейлър Хенри.

„Обзървър“ смята, че тези факти трябва да станат известни на вас, а също и на избирателите и данъкоплатците. „Обзървър“ не се ръководи от никакви лични интереси или подбуди, освен от желанието да види възтържествуването на правдата. „Обзървър“ е готов да предаде въпросните показания, както и всички други сведения, с които разполага, на вас или на всеки друг компетентен градски или щатски служител и ако се окаже, че това ще подпомогне правосъдието, да се въздържа от обнародването на каквито и да било подробности от тези показания.

Но „Обзървър“ няма да допусне да бъдат пренебрегвани съдържащите се в упоменатите показания сведения. Ако служителите, избрани и назначени да прилагат законност и ред в този град и този щат, сметнат, че тези показания не са достатъчно важни, за да се действа въз основа на тях, „Обзървър“ ще отнесе въпроса до по-висш съд — населението на нашия град, като ги обнародва изцяло.

Нед Бомонт изсумтя иронично и духна дим от пурата си върху тази декларация, но очите му оставаха мрачни.

Малко след обяд майката на Пол Медвиг дойде да види Нед Бомонт.

Той я прегърна и я целуна по двете бузи, но тя го отблъсна с престорена строгост.

— Стига, де. Ти си по-лош от териера, който Пол имаше.

— Аз съм отчасти териер — отвърна той, — по бащина линия — и мина зад гърба й, за да й помогне да свали мантото си от тюленова кожа.

Приглаждайки черната си рокля, тя се приближи до леглото и седна на него.

Той метна мантото върху облегалката на един стол и застана пред нея разкрачен, с ръце в джобовете на халата.

Тя го оглеждаше критично.

— Не изглеждаш толкова зле — каза след малко, — макар и не още толкова добре. Как се чувстваш?

— Отлично, кисна тук само заради медицинските сестри.

— И това не ме учудва — каза му тя. — Но не ме зяпай като гладен котарак. Плашиш ме. Седни — и потупа леглото до себе си.

Той седна до нея.

— Пол, изглежда, смята, че си извършил нещо много възвишено и благородно — каза тя, — не зная точно какво, но съм убедена, че ако просто се държеше прилично, нямаше да се насадиш така.

— E-е, майко… — подзе той.

Но мисис Медвиг го прекъсна. Сините й очи, млади като на сина й, пронизваха кестенявите очи на Нед Бомонт.

— Слушай, Нед, нали Пол не е убил оня фукльо? Очите и устата на Нед Бомонт се разтвориха от учудване.

— Не е.

— Така си и мислех — каза старата жена. — Той винаги е бил добро момче, ала чух, че се подхвърляли някакви злобни намеци, а само господ знае какво става в тая политика. Нищо не разбирам.

В очите на Нед Бомонт, впити в костеливото й лице, изумлението беше примесено с ирония.

— Зяпай ме колкото си щеш — каза тя, — но никога не съм могла да проумея какво кроите вие, мъжете, и какво вършите, без да мислите. Много-много преди да се родиш ти, престанах да се опитвам да го проумея.

Той я потупа по рамото и произнесе с възхищение:

— Ти си жена на място, майко.

Мисис Медвиг се дръпна и отново вторачи в него строгите си проницателни очи.

— А щеше ли да ми кажеш, ако Пол действително го беше убил? — запита тя.

Той поклати отрицателно глава.

— Тогава отде да зная, че не го е убил? Нед Бомонт се засмя.

— Защото — обясни той, — дори и да го беше убил, пак щях да кажа „не“. Но на въпроса ти бих ли ти казал истината, ако беше го убил, щях да отговоря с „да“. — Веселостта изчезна от очите и гласа му. — Той не го е убил, майко. — Усмихна й се. Усмихваше се само с устни, разтегнати между зъбите. — Хубаво би било, ако и някой друг в града освен мен мисли, че не го е убил, а още по-хубаво щеше да бъде, ако този друг беше неговата майка.

Един час след като мисис Медвиг си отиде, Нед Бомонт получи пакет с четири книги и визитната картичка на Джанет Хенри. Той тъкмо й пишеше благодарствено писъмце, когато пристигна Джек.

Изпущайки цигарен дим едновременно с думите си, Джек каза:

— Мисля, че имам нещо, но не зная дали ще ти хареса.

Нед Бомонт погледна замислено елегантния младеж и приглади с показалец лявата страна на мустачките си.

— Ако е това, което ти поръчах, много ще ми хареса. — Гласът му бе сух като Джековия. — Седни и разказвай.