Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Медвиг изръмжа през зъби:

— Много добре зная, че е способен, мръсникът. — Той се бе навел намръщено над един зелен лист, извезан на килима в нозете му.

Като изгледа внимателно русокосия, Нед Бомонт продължи:

— Но да погледнем на въпроса и под друг ъгъл. Може нищо да не стане, ала ти си застрашен, ако Шед реши да използва това положение.

Медвиг вдигна глава и попита:

— Какво положение?

— Уолт Айвънс прекарал в клуба почти цялата нощ до два часа сутринта. Тоест около три часа повече от обикновено, като се изключат вечерите на избори или на банкети. Разбираш ли? Подготвял си е алиби — в нашия клуб. Ами ако… — Нед Бомонт сниши глас, а тъмните му очи се закръглиха и станаха сериозни — ако Шед измени на Уолт и пробута лъжливи доказателства, че той е убил Уест? Тогава твоите женски клубове и всички други, които обичат да крякат за какво ли не, ще си помислят, че алибито на Уолт е нагласено — че ние сме го нагласили, за да прикрием Уолт.

— Мръсник — повтори Медвиг. Той стана и пъхна ръце в джобовете на панталоните си. — О, боже мой, защо не бяха свършили изборите или поне да бяха още далеч!…

— Тогава нищо подобно нямаше да се случи.

Медвиг направи две крачки към средата на стаята.

Промърмори: „Дяволите да го вземат!“ — и се спря вторачен навъсено в телефона на поставката до вратата на спалнята. Огромните му гърди се движеха в такт с дишането. Без да поглежда Нед Бомонт, той произнесе с крайчеца на устата си:

— Измисли как да се измъкнем от това положение. — Направи крачка към телефона, но се спря. — Впрочем няма нужда — каза той и се обърна с лице към Нед Бомонт. — Аз смятам да изгоня Шед от нашето градче. Омръзна ми да се върти тук. Мисля да го натиря веднага, още тази вечер.

— Как например? — попита Нед Бомонт.

Медвиг се ухили:

— Например — отговори той — ще накарам Рейни да затвори „Кучешката колибка“, „Райската градина“ и всички други вертепи, от които, както знаем, са заинтересувани Шед или някои от приятелите му. Ще накарам Рейни да ги ликвидира един по един, без много-много да се церемони, още тази нощ. Нед Бомонт възрази колебливо:

— Ще вкараш Рейни в беля. Нашите полицаи не са свикнали да си дават голям зор, когато прилагат закона за сухия режим. Тази работа едва ли ще им хареса.

— Поне веднъж могат заради мен да нарушат навиците си — каза Медвиг, — и пак няма да ми се издължат напълно.

— Дано. — Лицето и гласът на Нед Бомонт все още показваха съмнение. — Но цялата тази работа много ми напомня използването на динамит, за да взривиш врата на сейф, която можеш да отвориш безшумно, с шперц.

— Имаш ли нещо предвид, Нед?

Нед Бомонт поклати глава:

— Нищо определено, но не е зле да почакаме два-три дни, докато…

Сега пък Медвиг поклати глава.

— Не — каза той. — Аз искам да се действа. Не разбирам нищо от отваряне на сейфове, Нед, но умея да се бия — по своему — с двете ръце. Не можах да се науча да се боксирам; колкото пъти опитвах, все ме натупваха. Ще употребим срещу мистър О’Рори динамит.

Жилестият човек, носещ очила с рогови рамки, каза:

— И тъй, няма защо да се безпокоите за това. — Той се излегна самодоволно в креслото си.

Другият, от лявата му страна — кокалест човек с гъсти кестеняви мустаци и немного коса на главата си — се обърна към този от лявата си страна.

— Не ми се вижда толкова лесно.

— Така ли? — Жилестият се извърна и погледна през очилата си кокалестия. — Виж какво, Пол няма нужда да идва лично в моя район, за да…

— Глупости! — тросна се костеливият.

Медвиг се обърна към костеливия:

— Брийн, срещна ли се с Паркър?

Брийн отговори:

— Да, срещнах се, той каза пет, но мисля, че можем да измъкнем от него още две.

— Има си хас! — вметна подозрително очилатият. Брийн му се усмихна подигравателно през рамо.

— Така ли? А от кого другиго би измъкнал толкова?

На широката дъбова врата някой почука три пъти: Нед Бомонт стана от стола, който бе възседнал обратно, и отиде до вратата. Открехна я малко.

Човекът, който бе почукал, беше мургав, с ниско чело и син, доста измачкан костюм. Той не се опита да влезе в стаята, а заговори полугласно, но толкова развълнувано, че всички в стаята чуваха думите му.

— Шед О’Рори е долу. Иска да се види с Пол.

Нед Бомонт затвори вратата и се облегна с гръб на нея, погледна Пол Медвиг. Единствени те двамата от десетте мъже в стаята, изглежда, не се смутиха от съобщението на нискочелия. Останалите не показваха вълнението си открито — у някои то пролича но внезапното вцепеняване, — но дишането на нито един не беше спокойно както преди.