Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Ало… А, здравей, Пол, къде си?… Колко време ще останеш там?… Да, чудесно, отбий се пътьом… Добре, ще бъда тук.

И се надвеси отново над пощата си.

Пол Медвиг пристигна в квартирата на Нед Бомонт, когато камбаните в посивялата църква от другата страна на улицата биеха за вечерня. Още от вратата се провикна сърдечно:

— Здравей, Нед. Кога се прибра? — Беше облечен в костюм от сив туид.

— Късно тази заран — отговори Нед Бомонт, докато се ръкуваха.

— Откри ли нещо?

Нед Бомонт показа връхчетата на зъбите си в доволна усмивка.

— Намерих каквото търсех… всичко.

— Чудесно. — Медвиг захвърли шапката си на един фотьойл и седна на друг до камината.

Нед Бомонт се върна на креслото си.

— Случи ли се нещо в мое отсъствие? — попита той, като взе пълната до половина чаша, поставена до сребърния съд за приготвяне на коктейли до лакътя му!

— Оправихме бъркотията около договора за канализацията.

Нед Бомонт сръбна от коктейла си и попита:

— Много ли трябваше да отстъпиш?

— Твърде много. Няма да остане нищо от предвижданата печалба, но така е по-добре, отколкото да рискуваме да размътваме водата точно преди изборите. Ще наваксаме от пътния строеж идущата година, когато ще продължи връзката със Салем и Чеснът.

Нед Бомонт кимна, загледан в опънатите кръстосани глезени на русокосия.

— Не бива да носиш копринени чорапи с костюм от туид — каза той.

Медвиг вдигна крак, протегна го и погледна глезена си.

— Така ли? Аз пък обичам мекотата на коприната.

— Тогава не носи костюм от туид. Погребаха ли вече Тейлър Хенри?

— В петък.

— А ти ходи ли на погребението?

— Да — отговори Медвиг и добави малко смутено: — По съвет на сенатора.

Нед Бомонт сложи чашата си на масата, извади от малкото джобче на сакото си бяла носна кърпичка и я допря до устните си.

— Как е сенаторът? — той погледна изкосо русокосия с нескрита насмешлива искрица в очите.

Медвиг отговори, пак малко смутено:

— Добре е. Прекарах почти целия следобед горе при него.

— В неговата къща ли?

— Ъхъ.

— Там ли беше русата опасност? Медвиг присви леко вежди и отговори:

— Джанет беше там.

Нед Бомонт прибра кърпичката си, от гърлото му се изтръгна задавен клокочещ звук и той промърмори:

— М-м-м. Сега пък Джанет. Докъде си стигнал с нея?

Медвиг възвърна самообладанието си. Той каза спокойно:

— Все още се надявам, че ще се оженим.

— А тя знае ли вече това — че имаш почтени намерения?

— За бога, Нед! — запротестира Медвиг. — Докога ще ме разпитваш?

Нед Бомонт се засмя, взе сребърния прибор за коктейл, разклати го и напълни отново чашата си.

— Какво мислиш за убийството на Франсис Уест? — запита той, като се облегна с чаша в ръка.

Медвиг като че за момент се обърка. После лицето му се проясни и каза:

— Аха, става въпрос за човека, застрелян на авеню „Ачланд“ нощес, нали?

— Именно за него.

През сините очи на Медвиг отново премина лека сянка на смущение.

— Е, аз не го познавах — каза той.

— Той беше един от свидетелите против брата на Уолтър Айвънс — допълни Нед Бомонт. — А другият свидетел, Бойд Уест, се бои да дава показания, така че обвинението отпада.

— Чудесно — каза Медвиг, но след като думата излезе от устата му, в очите му се появи съмнение. Прегъна нозе и се наведе напред. — Бои ли се? — попита той.

— Да, или по-скоро сплашен е, ако ти харесва повече.

Лицето на Медвиг стана напрегнато, а очите му се превърнаха в каменносини кръгчета.

— Накъде биеш, Нед? — попита той рязко.

Нед Бомонт пресуши чашата си и седна върху масата.

— След като си казал на Уолт Айвънс, че не можеш да измъкнеш Тим, докато не минат изборите, онзи споделил грижите си с Шед О’Тори — произнесе той бавно и монотонно, като че разказваше урок. — Шед пратил неколцина от бандитите си да сплашат двамата Уестовци да не свидетелстват против Тим. Единият от тях не се уплашил и те го пречукали.

Медвиг възрази намръщен:

— Какво го интересуват Шед грижите на Тим Айвънс?

Посягайки към прибора за коктейл, Нед Бомонт отвърна раздразнен:

— Е, само си правя догадки. Да оставим този въпрос.

— Не го усуквай, Нед. Знаеш, че ценя твоите догадки. Ако имаш нещо предвид, кажи.

Нед Бомонт сложи прибора за коктейл на масата, без да си налее в чашата, и заговори:

— Може да е само догадка, Пол, но така мисля аз. Всички знаят, че Уолт Айвънс работи за теб в трети район, че е член на клуба и тъй нататък и че ти си готов да направиш каквото можеш, за да избавиш брат му от беда, ако те помоли. А сега всички или мнозина ще започнат да си задават въпроса дали свидетелите против брат му не са сплашени и застреляни по твое нареждане. Така поне ще си мислят външните хора, женските клубове, от които напоследък ти толкова се страхуваш, и порядъчните граждани. А вътрешните — повечето от тия, на които им е все едно дали си направил това или не — ще разберат горе-долу истината. Ще научат, че един от твоите хора е бил принуден да се обърне към Шед за помощ и че Шед му е помогнал. Ето в каква беля те е вкарал Шед… а може би смяташ, че не е способен на такова неща?