Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

В ъгълчетата на устата на Нед Бомонт трепна за миг тънка подигравателна усмивка, която събеседникът му не можа да забележи. Той каза:

— Като се замисли човек, почти нямаме в какво да го обвиним.

Фар кимна бавно към ъгъла на бюрото си:

— Може би, но бягството му от града същата нощ май не говори в негова полза.

— Той е имал друга причина да бяга — каза Нед Бомонт, — и то доста основателна. — Неясната усмивка пак се мярна и изчезна.

Фар кимна отново, сякаш беше готов да се съгласи.

— Мислиш ли, че е възможно той да го е убил? Нед Бомонт отговори небрежно:

— Не мисля, че го е убил, но не е изключена такава възможност. И имаш достатъчно основания да го задържиш известно време, ако е нужно.

Окръжният прокурор вдигна глава и погледна Нед Бомонт. Усмихвайки се едновременно стеснително и дружелюбно, той каза:

— Прати ме по дяволите, ако мислиш, че това не е моя работа, но защо, за бога, Пол те прати в Ню Йорк да търсиш Бърни Диспейн?

Нед Бомонт забави отговора си, за да помисли. После помръдна леко рамене и отвърна:

— Той не ме прати. Позволи ми да отида.

Фар не каза нищо.

Нед Бомонт напълни дробовете си с дим от пурата, изпразни ги и рече:

— Бърни ме измами на конния тотализатор. Затова избяга. Чиста случайност е, че Тейлър Хенри бе убит вечерта на същия ден, когато Пеги О’Туул победи в състезанието. А аз бях заложил на нея хиляда и петстотин долара.

— Добре, Нед — вметна бързо окръжният прокурор. — Какво правите с Пол не ме интересува. Но аз… разбираш ли, не съм напълно уверен дали Диспейн не е срещнал младия Хенри на улицата и не го е пречукал. За всеки случай мисля да го задържа още известно време. — Месестата му, издута уста се изкриви от малко подкупваща усмивка. — Не мисли, че си пъхам носа в работите на Пол или в твоите, но… — Червендалестото му лице беше подпухнало и лъскаво от пот. Внезапно той се наведе и издърпа едно чекмедже на бюрото. Под пръстите му зашумоля хартия. Ръката му се измъкна от чекмеджето и се протегна през бюрото към Нед Бомонт. В нея имаше малък бял плик с разрязан край. — Ето. — Гласът му беше хрипкав. — Прегледай това и кажи какво мислиш. А може да е просто глупост?

Нед Бомонт взе плика, но не го погледна веднага. Очите му, студени и искрящи, бяха впити в червеното лице на окръжния прокурор.

Под този поглед лицето на Фар стана още по-тъмночервено, той вдигна месеста ръка в умиротворителен жест. Гласът му също беше умиротворителен:

— Аз не му придавам никакво значение, Нед, но… искам да кажа, че при всеки възникнал случай получаваме куп подобни глупости и… е, прочети го и си кажи думата.

След нова продължителна пауза Нед Бомонт отмести погледа си от Фар към плика. Адресът беше напечатан на пишеща машина:

До мистър М. Дж. Фар,

окръжен прокурор,

Общинско управление

Тук

Лично

Пощенският печат носеше дата от предишната събота. Вътре имаше един-единствен бял лист, на който бяха написани с машина три изречения без обръщение и без подпис:

Защо Пол Медвиг е откраднал една от шапките на Тейлър Хенри след убийството му?

Какво е станало с шапката, която Тейлър Хенри е носел, когато е бил убит?

Защо човекът, който твърди, че пръв е открил трупа на Тейлър Хенри, е назначен на служба при вас?

Нед Бомонт сгъна това писъмце, прибра го в плика, захвърли го на бюрото и приглади мустачките си с нокътя на палеца си. От средата наляво и надясно, впери в окръжния прокурор спокоен поглед и му заговори също със спокоен тон:

— Е, и какво?

Бузите на Фар пак затрепкаха там, където покриваха мускулите на челюстта му. Веждите му се сбърчиха над умоляващите очи.

— За бога, Нед — каза той разпалено, — не мисли, че придавам на това кой знае какво значение. Всеки път, когато се случи нещо, получаваме купища такъв боклук. Исках просто да ти го покажа.

— Значи няма нищо лошо, щом ти го възприемаш така — отвърна Нед Бомонт. Очите и гласът му продължаваха да бъдат спокойни. — Казвал ли си на Пол за това?

— За писмото ли? Не. Още не съм се виждал с него. Пък и то пристигна едва тази сутрин.

Нед Бомонт взе плика от бюрото и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Окръжният прокурор, който проследи пътя на писмото до джоба му, изглежда, се смути, но не каза нищо.

След като скри писмото, Нед Бомонт извади от друг джоб тънка шарена пура и рече:

— На твое място аз не бих му споменал нищо по този въпрос. Той и без това си има достатъчно грижи.

Преди Нед Бомонт да довърши, Фар вметна: