Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

— Разбира се, както кажеш, Нед.

Известно време след това никой от двамата не продума. Фар пак се вторачи в ъгъла на писалището, а Нед Бомонт гледаше замислено Фар. Мълчанието бе прекъснато от тихо бръмчене, което идеше изпод бюрото на окръжния прокурор.

Фар вдигна телефонната слушалка и каза:

— Да, да. — Издадената му напред долна устна похлупи края на горната, а червендалестото му лице се изпъстри с петна. — Не ще ли! — изръмжа той. — Докарайте тоя негодник и им направете очна ставка, пък ако продължава да се опъва, ще обърнем другия край… Да… Действайте. — Той тръшна слушалката върху вилката и се взря свирепо в Нед Бомонт.

Нед Бомонт се спря тъкмо когато палеше пурата си. Задържа я в едната си ръка, а горящата запалка — в другата. Лицето му беше малко издадено напред. Очите му блестяха. Пропъхна крайчеца на езика си между устните, прибра го обратно и раздвижи устни в усмивка, в която нямаше нищо приятно.

— Нещо ново ли? — попита той тихо и настойчиво.

В гласа на окръжния прокурор звучеше яд:

— Става дума за Бойд Уест, другия брат, който разпозна Айвънс. Когато разговаряхме, се сетих за него и пратих хора да го попитат ще може ли да го разпознае повторно. А той, негодникът, казва, че не бил уверен.

Нед Бомонт кимна, сякаш бе очаквал това.

— Е, какво ще стане сега?

— Няма да се измъкне — изръмжа Фар. — Той го разпозна веднъж и ще повтори показанията си, когато застане пред съдебните заседатели. Тъкмо наредих да го докарат и щом свърша с него, ще стане послушен като агънце.

— Така ли? Ами ако не стане? — каза Нед Бомонт. Бюрото на окръжния прокурор се разтърси под ударите на юмрука му.

— Ще стане!

Очевидно Нед Бомонт не беше убеден. Той запали пурата си, угаси запалката и я прибра в джоба си, изпусна дим и запита с малко насмешлив тон:

— Положително ще стане. Но да речем, че не стане? Ако погледне Тим и каже: „Не съм сигурен, че е той“?

Фар пак тупна по бюрото си.

— Няма да каже… когато го пообработя… волю-неволю ще застане пред съдебните заседатели и ще заяви: „Той е“.

Насмешката от лицето на Нед Бомонт изчезна. Той заговори малко уморено:

— Ще отрече, че го е разпознал. Знаеш, че така ще стане. И какво можеш да сториш? Нищо, нали? Значи няма в какво да обвиниш Тим Айвънс. Намерили сте колата с алкохол там, където я оставил, но единственото ви доказателство, че именно той я е шофирал, когато е блъснала Норман Уест, са свидетелските показания на двамата братя. Така че щом Франсис е мъртъв, а Бойд се бои да говори, значи обвинението увисва във въздуха, и това ти е известно.

— Ако мислиш, че ще си седя мирно на… — разкрещя се Фар разярен.

Но с нетърпеливо движение на ръката, която държеше пурата, Нед Бомонт го прекъсна.

— Все едно е дали седиш, дали стоиш прав или караш велосипед — каза той, — ти си бит и го знаеш.

— Така ли? Но аз съм прокурор на града и на окг ръга и… — Фар изведнъж спря да беснее. Прокашля се и преглътна. Войнствеността изчезна от очите му, замести я първо смущение, а после — нещо подобно на страх. Той се наведе през бюрото толкова разтревожен, че не можеше да скрие този страх, изписан на червендалестото му лице. Каза:

— Разбира се, ако ти… ако Пол… искам да кажа, ако по някаква причина аз не бива… нали разбираш, можем да замажем тая работа.

Усмивката, в която нямаше нищо приятно, отново повдигна крайчеца на устните на Нед Бомонт и очите му заблестяха през дима на пурата. Той поклати полека глава и заговори бавно, с неприятно мазен тон:

— Не, Фар, няма никаква причина, поне от тоя род. Пол обеща да измъкне Айвънс след изборите, но ако искаш вярвай, Пол никога не е нареждал да убиват когото и да било и дори да е направил това, не е заради Айвънс, той не заслужава чак да убият човек заради него. Не, Фар, няма никаква причина и не искам да мислиш, че има.

— За бога, Нед, разбери ме правилно — запротестира Фар. — Ти много добре знаеш, че няма в града друг като мен, който да държи толкова за Пол и за теб. Не може да не знаеш това. Исках да ти кажа само, че… е, че винаги можете да разчитате на мене.

— Това е чудесно — отвърна Нед Бомонт без особен възторг и стана.

Фар също стана и излезе иззад бюрото с протегната червена ръка.

— Закъде бързаш? — попита той. — Защо не останеш да видиш как ще се държи тоя Уест, когато го доведат? Впрочем — погледна часовника си — какво ще правиш тази вечер? Съгласен ли си да вечеряме заедно?

— Съжалявам, не мога — отговори Нед Бомонт. — Трябва да вървя.