Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Бойд Уест, единственият останал жив брат, който също е бил свидетел па смъртта на Норман миналия месец, не може да си обясни причината за убийството на Франсис. Мис Мери Шепърд, живуща на авеню „Бейкър“ 1917, за която Франсис Уест щял да се жени идущата седмица, също не може да посочи човек, който би желал смъртта на годеника й.

Тимъти Айвънс, предполагаем шофьор на колата, която случайно блъснала и убила Норман Уест миналия месец, отказа да говори пред репортерите в килията си в градския затвор, където е задържан без право на пускане под гаранция и чака да бъде съден за непредумишлено убийство.

Нед Бомонт сгъна вестника старателно и бавно го пъхна в един от джобовете на палтото си. Устните му бяха леко стиснати, а очите му горяха в размисъл. Иначе лицето му беше спокойно. Той се облегна в ъгъла на таксито и заигра с незапалена пура.

Щом влезе в апартамента си, не се спря да свали шапката или палтото си, а отиде направо при телефона и набра четири номера, като всеки път питаше там ли е Пол Медвиг и знаят ли къде може да го намери. След четвъртото обаждане се отказа от опитите си да търси Медвиг.

Затвори телефона, взе пурата си от масата, където я бе сложил, запали я, сложи я пак на крайчеца на масата, вдигна телефонната слушалка и набра номера на общината. Помоли да го свържат с кабинета на окръжния прокурор. Докато чакаше, придърпа до телефона един стол, като провря крак под една от долните му подпори, седна и пъхна пурата в устата си.

После заговори по телефона:

— Ало. Там ли е мистър Фар?… Нед Бомонт… Да, благодаря. — Бавно вдъхна и изпусна дим. — Ало, Фар ли е?… Прибрах се само преди две минути… Да. Може ли да се видим веднага?…Добре. Казвал ли ти е Пол нещо за убийството на Уест?…Не знаеш ли къде е?…Виж какво, има една нишка, за която искам да говоря с теб… Е, да речем, след половин час… Добре.

Затвори телефона и прекоси стаята да прегледа пощата на масата до вратата. Имаше няколко списания и девет писма. Погледна набързо пликовете, сложи ги обратно на масата, без да отвори никой от тях, и влезе в спалнята да се съблече, после — в банята да се обръсне и изкъпе.

Окръжният прокурор Майкъл Джоузеф Фар беше пълен четиридесетгодишен човек. Косата му приличаше на червеникаво стърнище над червендалестото свадливо лице. На ореховото Му писалище нямаше нищо освен телефон и голям настолен комплект за писане от зелен оникс, на който между две автоматични писалки в черно и бяло, наклонени към двете страни под остър ъгъл, стоеше гола женска фигура от метал, държаща над главата си самолет.

Той стисна десницата на Нед Бомонт в двете си ръце и го натика в едно кожено кресло, след което се върна на мястото си. Люлеейки се на фотьойла си, попита:

— Добре ли пътува? — През дружелюбността в очите му проблясваше любопитство.

— Горе-долу — отговори Нед Бомонт. — Идвам във връзка с Франсис Уест: как стои работата с Тим Айвънс след неговото ликвидиране?

Фар трепна, после сля това уплашено движение с бавно извъртане, уж да се намести по-удобно в креслото.

— Е, няма да има чак толкова голямо значение — каза той, — защото все още е налице третият брат, който може да свидетелства против Айвънс. — Той твърде явно отбягваше очите на Нед Бомонт, взирайки се в единия ъгъл на ореховото писалище. — Защо? Какво имаш предвид?

Нед Бомонт наблюдаваше сериозно човека, който не го гледаше.

— Просто се интересувах. Но щом другият брат ще разпознае Тим, значи всичко е наред.

Фар каза, все тъй без да го поглежда:

— Разбира се. — Пет-шест пъти той полюля бавно креслото си по един-два инча напред-назад. Месестите му бузи потрепваха на леки гънки там, където покриваха мускулите на челюстите. Той се прокашля и стана. Сега вече гледаше Нед Бомонт дружелюбно. — Почакай за минутка — каза той. — Трябва да изляза да проверя нещо. Ако не им вися над главата, всичко забравят. Не си отивай. Искам да поговоря с теб за Диспейн.

— Не бързай — промърмори Нед Бомонт, когато окръжният прокурор вече излизаше от кабинета си и докато го нямаше, цели петнайсет минути седя и пуши спокойно.

Фар се върна намръщен.

— Извинявай, че те оставих така — каза той, като седна, — но сме затънали до гуша в работа. Ако продължава все така… — довърши мисълта си, като разпери отчаяно ръце.

— Не се притеснявай. Има ли нещо ново около убийството на Тейлър Хенри?

— Засега нищо.

— Точно за това исках да те попитам — за Диспейн. — Фар явно пак отбягваше погледа на Нед Бомонт.