Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Джилиън се почувства така, сякаш за първи път влиза в подобно помещение и не познава предназначението му.

Течащата вода бе нещо чудесно. Тя изми лицето и ръцете си, сетне взе гребена, оставен отстрани на мивката и разреса сплъстените си коси. Постара се да не се бави много-много, защото силно й се искаше да използва ваната. Когато излезе от малката баня, отново се озова лице в лице с леглото.

Джилиън се усмихна. Дали щеше да й се наложи постепенно да привиква към леглото или то щеше да й се стори като седмото небе?

Надявайки се, че сеньора Мораес няма да й се сърди, тя приседна на крайчеца на леглото. В този миг усети колко е изтощена. Реши само за малко да се изтегне и да си почине. Дюшекът беше прекалено мек и на бучки, но въпреки това тя блажено притвори очи. Наистина беше като на седмото небе. Усети как, въпреки волята й тялото й започва да се отпуска…

Внезапно осъзна, че не е сама. Изтръпна от страх, очите й се разтвориха широко, сякаш все още се намираше в джунглата, макар че разсъдъкът й нашепваше, че Анхелина сигурно е влязла, за да нагледа гостенката си. Но не беше Анхелина. Облегнат на рамката на вратата, Бен я гледаше с мрачен и решителен поглед.

Сърцето й запърха като птица в клетка, гърлото й пресъхна. Не бе в състояние да мръдне или да каже нещо. Лежеше парализирана от страх на леглото и не сваляше поглед от Бен. Никога не бе предполагала, че ще се бои от него, но ето че този миг бе настъпил. Мислите й избухваха и се разпиляваха като фойерверк, искрите хвърчаха във всички посоки.

Лицето му бе строго, челюстта му стисната. Джилиън погледна към раницата на пода. Бен трябваше само да се наведе, да я вземе и да си излезе, а тя не можеше да го спре по никакъв начин. Но той изобщо не погледна към раницата, не сваляше очи от Джилиън. Никога не бе виждала такава дива решителност в погледа му. Разтрепери се от страх.

— Б-бен? — прошепна тя.

Той се отлепи от вратата, влезе в стаята и безшумно затвори след себе си. С две крачки се озова до леглото. Едрото му, мускулесто тяло закри всичко останало от погледа й. Дъхът напускаше гърдите й на конвулсивни тласъци, зъбите й тракаха. Тя вдигна ръце, за да се предпази, макар и да съзнаваше, че това е безсмислено.

Бен се наведе и плъзна големите си ръце под полата й. Силните му пръсти хванаха ластика на гащите и й ги дръпнаха надолу. Хладният въздух, докоснал голата й плът, я накара да се почувства беззащитна и уязвима. Ледени тръпки преминаха по тялото й, щом прозря намеренията на Бен. Той грубо разтвори краката й, придърпа я към себе си и впи поглед в голата й женска плът. Сетне вдигна очи нагоре и срещна погледа й. Намести се между разтворените й бедра, опря едното си коляно на леглото, а другият му крак остана твърдо стъпил на земята. Мълчаливо разкопча панталона си и освободи твърдия си член. Подпря се с една ръка на леглото и се наведе върху нея.

Джилиън тръпнеше от очакване. Грубото и рязко проникване я накара да подскочи, всичките й вътрешни мускули се стегнаха в опит да се противопоставят на бруталното нахлуване. Животинската топлина на тялото му я обгърна и я сгря. Той постепенно преодоля съпротивата й и вкара целия си член, Джилиън се отпусна и го пое с онази тръпнеща милувка, за която Бен копнееше от дни.

— Прегърни ме — дрезгаво прошепна той и тя като в просъница му се подчини.

Щом ръцете й се плъзнаха по широките му рамене, той потръпна, може би от облекчение. Отпусна се върху нея и тя притисна лицето си към гръдта му, затаила дъх, разтърсвана от бавните, дълбоки тласъци.

Джилиън бе зашеметена и замаяна. Усети какво невероятно собственическо чувство се крие в този любовен акт и изведнъж разбра какво се мъчи да й покаже Бен. Той не я пускаше да си иде.

Обхвана лицето й със свободната си ръка и я застави да го гледа в очите. Увеличи силата и скоростта на тласъците. Дъската на леглото глухо заудря в стената. Джилиън се вкопчи в него и той я поведе към висините на насладата; влудяващото, сладостно напрежение се натрупваше в мускулите й. Тя усети как членът му става още по-твърд, повдигна ханша си, за да посрещне поредния мощен тласък и изстена от страст. Той не откъсна поглед от нея нито когато тя свърши, нито когато той се освободи с неистова сила в утробата й, — сините му очи приковаваха нейните, принуждавайки я да признае, че е негова.

Сетне той нежно я бутна във ваната, пусна душа и се намести до нея.

— Ами Анхелина? — прошепна тя и се притисна до него. Краката й трепереха толкова силно, че едвам я удържаха.