Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Не се притеснявай — отвърна той и жадно я целуна. Не можеше да спре да я докосва. — Аз те чаках. Те разбират всичко. Много са романтични.

— Ти си ме чакал? — слисано попита тя. — Но как…

— Със самолет — гордо заяви той. — Сеньора Саяд ми услужи. Казвал ли съм ти, че съм невероятен пилот?

— Не. — Не отвърна на шеговития му тон. Стоеше под хладната струя с отпуснати ръце. Водата беше прекрасна; чувстваше се толкова лека, че можеше да полети. — Защо просто не взе раницата и не си тръгна? Не бих могла да те спра. Защо наместо това ме… ? — Боеше се, че той я е любил, за да задоволи нараненото си мъжко самолюбие.

— Май нищо не си разбрала. Дойдох за теб. — Той разпени сапуна и плъзна ръце по тялото й. — Повече няма да ми избягаш.

— Но не ми ли се сърдиш? — безпомощно попита тя, опитвайки се да го разбере.

— Напротив. Толкова съм ти сърдит, че пак ще те чукам.

Тя прихна да се смее; изведнъж шокът и умората я надвиха и тя се разплака. Бен я прегърна и я залюля в прегръдките си. Шепнеше й нежни думи, заровил глава в косите й. Стори му се, че ще я утеши само ако я люби отново, повдигна я и се плъзна в нея. Риданията й преминаха в стонове, след миг по тялото й се разля неописуема наслада.

Страстното сливане на телата им успокои и него. Преди няколко часа си мислеше с ужас, че я е загубил завинаги. Докато тя не го прие с готовност в дълбините си и не обви ръцете си около него, той беше най-уплашеният мъж на света. Повече никога нямаше да я изпуска от поглед. Щеше да му трябва много време, за да забрави преживения кошмар.

Манаус беше поразителен. Толкова много народ, толкова много шум… Със самолета на сеньора Саяд пристигнаха за нула време. Вместо дни пътуването бе траяло само няколко часа.

Бен се разпореди самолетът да бъде върнат на сеньората; сетне взеха такси от аерогарата до хотела, където преди бе отседнала Джилиън. Благодарение на сеньора Саяд и семейство Мораес изглеждаха прилично, с крива усмивка си помисли тя. Анхелина Мораес сияеше, че е успяла да събере двамата влюбени и дори настоя Джилиън да използува грима й.

Когато пристигнаха в хотела, Бен я избута настрани и нае апартамент.

— Апартамент? — прошепна тя. — Но аз нямам толкова пари.

— Аз имам. Не се притеснявай.

Взеха личните й вещи от управителя, който облекчен й върна писмата и я поздрави с усмивка за успешното завръщане. Попита я какво е станало с господата, но Бен му даде знак с глава. Управителят бързо смени темата на разговора и не даде възможност на Джилиън да му отговори. Сетне лично ги придружи до апартамента им.

Бен струпа вещите на Рик в един ъгъл и докато Джилиън разопаковаше дрехите си в спалнята, той се обади по телефона на управителя и му разказа какво се е случило. Каза му да постъпи с личните вещи на Кейтс както намери за добре. Сетне се разпореди да донесат някои от собствените му дрехи в хотела.

Джилиън го чу, че говори по телефона, но не се приближи до вратата, за да разбере за какво става дума. Изобщо не бяха разговаряли за „Сърцето на императрицата“. Тя се чувстваше като пребита от умора. Бен беше променил правилата на играта и тя не знаеше как ще продължи нататък. Искаше й се единствено да се наспи, а като се събудеше, може би щеше да събере достатъчно сили, за да се хвърли отново в битка.

Бен влезе в спалнята.

— Ще вечеряме в стаята. Легни и си почивай.

— Какво правиш обикновено, когато се завърнеш от дълго пътуване? — мързеливо го попита тя.

— Купувам си бутилка уиски и се изчуквам с някоя мацка.

— Днес няма ли да спазиш традицията?

— Много си уморена. Мога и да почакам — отвърна той.

Тя едва не припадна, когато чу тези думи да излизат от устата на Бен Луис. Той се намръщи, взе я прегръдките си и я сложи на леглото. Сетне събу обувките й, съблече я и зави.

— Заспивай. Това е заповед.

— Сама ли? — учудено попита тя. Той я изгледа с насмешка.

— Щом искаш да спиш, трябва да те оставя сама — рече той, дръпна завесите и намали термостата. — Ще бъда в съседната стая.

Джилиън се отпусна в широкото легло. Направо потъна сред възглавниците. Последната й мисъл бе, че Бен сигурно ще й покаже страхотни номера в това легло…

След половин час Бен надникна, за да се убеди, че Джилиън е заспала. Дишането й беше дълбоко и равномерно. Той тихо затвори вратата, седна и започна да води телефонни разговори.

На следващата сутрин тъкмо привършваха със закуската, когато на вратата се почука. Бен стана и се върна с голяма кутия и куфар.