Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Какво е това? — попита Джилиън, следвайки го в спалнята, където той постави кутията и куфара върху леглото, което още не бяха използвали истински. Той я бе държал в прегръдките си през изминалата нощ, но бе настоял тя да се наспи.

— Куфарът е мой — отвърна той. — Снощи се разпоредих да донесат някои от дрехите ми. Кутията е твоя.

— Аз нямам такава кутия — възрази Джилиън.

— Имаш.

— За пръв път през живота си виждам тази кутия.

— Ще я отвориш ли най-сетне! — отчаяно извика той.

Доволна от бурната му реакция, тя отвори капака на кутията и разстла съдържанието й на леглото. Пред очите й лежеше скъп костюм, какъвто богатите дами обикновено носеха на обеди, с тясна пола до коленете и дълго вталено сако. Полата беше в бледо розово, елегантната блуза — в бяло, а сакото беше на розови и бели райета. Костюмът беше от естествена коприна и сигурно струваше повече от петстотин долара. В кутията имаше и копринени чорапи и подходящи обувки.

Джилиън се взираше в скъпия тоалет.

— За какво ми е този костюм?

Бен бе извадил от куфара си хубав костюм и вече събличаше дрехите си.

— За да го облечеш — отвърна той. — Хайде по-бързо. Съжалявам, че ще ти се наложи да обуеш чорапи в тази жега, но не можеш да носиш такъв костюм с боси крака.

— Ама защо трябва да го обличам? — отново попита тя.

— Заради мен. — Бен погледна часовника си. — Разполагаш с двадесет минути.

— За какво?

— За да се облечеш.

— Какво ще стане, ако не се облека?

— За Бога, просто се облечи! — извика той. С всяка измината минута ставаше все по-нервен.

Непрекъснато я подканваше да побърза и настоя да се гримира, като стоя през цялото време до нея в банята, докато Джилън се пудреше и червеше.

— Изнервяш ме — оплака се тя.

— Аз ли те нервирам? — измърмори той.

— Какво си намислил, Бен? Добре те познавам. Ти си хитър и коварен.

— Така е. Това червило не ми харесва. Сложи си червено.

Тя го изгледа възмутено в огледалото.

— Не и с розов костюм.

— Добре де. Откъде всички жени разбирате толкова много от тия неща?

— Много просто. Слагаш си червено червило и розова блуза и виждаш, че не изглеждаш добре. После си слагаш по-светло червило и нещата си идват на местата. Ти какво си мислеше, че способността да съчетаваш цветовете е страничен ефект на овулацията ли?

Той реши да не отговаря на въпроса й.

Тя тъкмо си сложи червилото, когато Бен я хвала за лакътя и измъкна от стаята.

В асансьора тя му хвърли смразяващ поглед.

— Какво става тук? Не знам вече какво да мисля. Не обичам изненадите. По-добре ми кажи какви си ги забъркал!

— О, Боже! — прошепна Бен.

Вратата на асансьора се отвори и върху тях налетя управителят на хотела.

— Всичко наред ли е, сеньор Луис?

— Отлично, сеньор Хобим. Всичко готово ли е?

— Да, сеньор. Всички ви очакват.

— Кои са тия „всички“? — изръмжа Джилиън.

— Ще видиш. — Ръката му здраво обгърна талията й и я бутна напред. От чувство за благоприличие трябваше да се движи до Бен.

Сеньор Хобим ги отведе до голяма зала за конференции и отвори вратата. Бен я избута вътре и около трийсет души, повечето от които мъже, се втурнаха към тях. Луис бързо застана пред Джилиън, избута хората назад, сетне я поведе към трибуната, издигната в единия край на залата.

Прожекторите светнаха и ги окъпаха в ослепителна светлина.

Заваля порой от въпроси на английски и португалски. Тя долови думите „Анзар“ и „амазонки“ и хвърли на Бен унищожителен поглед. Беше я изкарал пълна глупачка. Беше събрал всички тия хора тук, но те щяха да й се изсмеят в очите, защото не разполагаше с никакви доказателства. На трибуната бяха монтирани микрофони, имаше и маса с два стола. Бен седна на единия и й посочи другия.

— Моля, заемете местата си! — каза той в микрофона. Дълбокият му глас отекна в залата. — Колкото по-бързо се настаните, толкова по-бързо ще отговорим на въпросите ви.

След малко залата затихна.

— Сред вас има представители на бразилското министерство на паметниците на културата, както и на пресата. Г-ца Шърууд ще направи кратко изявление за своето откритие, след това първо ще отговори на въпросите на представителите на правителството. Сигурен съм, че по този начин дамите и господата от пресата ще се сдобият с повече ценна информация, тъй като хората от министерството ще зададат конкретни и целенасочени въпроси. Моля за вашето внимание!

Той се обърна и кимна на Джилиън, а под масата голямата му топла ръка покри нейната и я стисна окуражително.