Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Дутра виеше, обезумял от болки. Беше яхнал Бен и го натискаше в калта. Той лежеше по гръб, без опора и не можеше да обезвреди по никакъв начин разярения бик. Не можеше да го хвърли или да го преметне. Побеснял, Дутра извиваше ръката му и се мъчеше да му отнеме пистолета.

Бен бе съсредоточил всичките си сили в тази ръка, защото оръжието беше единствената му надежда.

Джилиън скочи на крака. Зад нея сеньората крещеше отчаяно. Хората в колибите се бяха събудили от виковете и започнаха да се събират. Всички наблюдаваха безмълвно кошмарната сцена.

Дутра бе яхнал гърдите на Бен. Бе твърде високо и не можеше да го достигне с коляното си. Джилиън ясно набеляза целта си и пристъпи напред с решителността на централен нападател на важен футболен мач. Не се поколеба и нанесе страхотен шут право в целта. Ботушът й се заби в слабините на Дутра.

Злодеят изрева страхотно, тялото му се сгърчи и се олюля настрани. Бен светкавично се изправи и вдигна пистолета. Стреля веднъж и куршумът проби слепоочието на Дутра. Едрият мъж рухна на земята.

Бен с усилие се измъкна изпод тежкото тяло и се изправи на крака. Джилиън стоеше на няколко метра от него, водните капки се стичаха по лицето й, косата и дрехите бяха прилепнали към тялото. Не сваляше поглед от Дутра: юмруците й бяха стиснати, гърдите й се повдигаха тежко сякаш го чакаше да се размърда.

— Джилиън? — Бен бавно се приближи до нея. — Той е мъртъв.

Тя не му отвърна. Той си спомни ниското, гърлено ръмжене, с което се бе метнала на гърба на Дутра като фурия, като озъбена хищница. Докосна ръката й, опитвайки се да я изтръгне от вцепенението.

— Той е мъртъв, скъпа. Аз го застрелях.

Тя се поколеба, сетне рязко кимна.

— Ти ми спаси живота — продължи Бен с тих, спокоен глас. — С какво го удари, та му причини такава болка?

Тя постоя неподвижно, сетне го погледна с празни, стъклени очи.

— Смачках му топките — гласът й трепереше от шока.

— Хайде, скъпа, ела да се скрием от дъжда — рече той и я прегърна през кръста.

Тя се изплъзна от прегръдката му и рухна в калта. Бен се наведе да я вдигне, но нещо в израза на лицето й го възпря. Знаеше какво изпитва, защото в душата му бушуваха същите чувства. Убийствен бяс разтърсваше Джилиън — трябваше й време, за да се съвземе. Трябваше да я остави сама със себе си.

Сеньората го викаше от верандата. Беше облечена в дълга бяла нощница, а в дясната си ръка държеше мачете.

Той погледна към Джилиън. Тя все още седеше в калта с превити рамене и сведена глава, а поройният дъжд се изливаше върху нея. Беше мокра до кости. Бен неохотно я остави и тръгна към верандата.

— Какво означава всичко това? — дрезгаво извика сеньората. — Познавате ли този мъж?

— Ще ви разкажа всичко — рече той. — Бихте ли направили кафе или най? Джилиън ще има нужда от нещо сгряващо.

Сеньората подскочи и го изгледа с укор, като че ли я бе обвинил в липса на гостоприемство.

— Разбира се. Ще донеса и чисти кърпи. — Тя погледна към тялото на Дутра. — Ще трябва да го махнем оттук. — Всички жители на селото бяха наизлезли и се взираха безмълвно в неподвижното тяло. Сеньората им извика: — Пренесете го отзад в бараката! — Неколцина мъже пристъпиха напред, хванаха трупа на Дутра за ръцете и краката и го помъкнаха към бараката.

Сеньората влезе вътре, а Бен се приближи до Джилиън и коленичи в калта.

— Хайде, скъпа. Сеньората ще ти донесе кърпи да се подсушиш. Ще пийнем и кафе. Как ти се вижда предложението ми?

— Смислено — отвърна тя и вдигна поглед към него.

Той си наложи да се усмихне.

— Така е. Дребните неща помагат да се завърнеш към нормалния живот след преживяна криза.

— Добре — въздъхна тя и се изправи. Движеше се бавно и предпазливо, сякаш мускулите не й се подчиняваха. Той отново я прегърна през кръста и двамата тръгнаха към верандата. Дъждът спря, бурята отмина. Бен вдигна глава нагоре към звездите, които се показаха между разкъсаните облаци.

Сеньората се появи с няколко кърпи. Джилиън избърса лицето си, сетне започна да суши косите си. Нямаха сухи дрехи, за да се преоблекат, така че трябваше да стоят мокри.

Сеньората ги наблюдаваше с присвити устни.

— Мисля, че ще ви намеря някакви дрехи — рече тя. — Съпругът ми бе едър като вас, сеньор, Бог да прости подлата му душа. А на теб ще ти дам пола и блуза, пиленце.

Джилиън наистина се чувстваше като малко мокро пиленце. Беше вир-вода, кална и изтощена. Сеньората им даде дрехи и те заобиколиха от задната страна на къщата, където се преоблякоха, необезпокоявани от никого. Полата на сеньората бе твърде дълга и твърде широка за нея, висеше до средата на глезените й, но възрастната жена й даде един колан от кадифе, който тя уви около кръста си като пояс. Бе събула калните ботуши, но нямаше какво да обуе. Бен също беше бос.