Томас Харис - Мълчанието на агнетата

Внимателно завъртя буркана да види дали по главата няма рани. Не забеляза нищо. Върху стъклото беше изписано името на фирма за доставка на лабораторно оборудване.

Огледа отново лицето и реши, че никога не ще го забрави. Втренчи се съзнателно в полуизплезения език, потъмнял на местата, опрени в стъклото, и си помисли, че гледката не е по-страшна от тази на Мигс, който непрестанно гълташе своя език в сънищата и. Вече имаше чувството, че е в състояние да понесе всяка гледка, стига да е в името на нещо полезно. Кларис Старлинг беше много млада.

Десетте секунди, докато новинарската кола на телевизионната станция спираше, бяха достатъчни за Джонета Джонсън да си сложи обиците, да напудри хубавото си кафяво лице и да огледа обстановката. Тя и нейният екип, с чиято радиостанция подслушваха полицейските съобщения, бяха изпреварили патрулните коли.

Ала единственото, което фаровете на телевизионната кола осветиха, беше Кларис Старлинг, застанала пред вратата на гаража с фенерче в ръка, служебна карта и слепнала се от дъжда коса.

Джонета Джонсън разпознаваше новаците от пръв поглед. Слезе от колата, следвана от екипа с камерите, и се приближи до Старлинг. Прожекторите незабавно ги осветиха. Господин Йоу потъна ниско в седалката на своя буик. Над стъклото се виждаше само част от шапката му.

— Аз съм Джонета Джонсън от новините на WPIK. Вие ли съобщихте за извършено убийство?

Старлинг нямаше вид на блюстител на закона и си го знаеше.

— Аз съм служител на федералните служби, а на това място е извършено престъпление. Длъжна съм да не допусна чужди лица до пристигането на балтиморските полицейски власти…

Асистент-операторът сграбчи долната част на рулетката и се опита да я повдигне.

— Спрете! — нареди Старлинг. — На вас говоря, господине. Прекратете! Отдръпнете се, ако обичате. Не се шегувам.

Тя съжали горчиво, че не разполага с полицейска значка, униформа, какво да е.

— Добре, Хари — обади се репортерката. — Ъъ, госпожице федерален агент, готови сме да ви сътрудничим във всяко отношение. Честно казано, този екип струва пари и искам само да разбера дали има смисъл да го държа тук до пристигането на полицията. Бихте ли ме осведомили дали вътре има труп? Камерата не е включена, тъй че каквото и да кажете, ще си остане между нас. Искам да чуя от вас дали има смисъл да чакаме. Ще бъдем послушни, обещавам. Съгласна ли сте?

— На ваше място бих почакала — отвърна Старлинг.

— Благодаря, няма да съжалявате. Вижте, разполагам със сведения за складовете на Сплит Сити, които може да ви свършат работа. Бихте ли осветили с фенерчето си тефтера ми? Да видя къде беше…

— Подвижната станция на WEYE току-що премина през портала, Джоуни — обади се асистент-операторът.

— Я да видя къде беше, госпожице федерален агент… А, ето. Преди две години избухна скандал, когато се опитаха да докажат, че тук съхраняват на склад… дали не бяха фойерверки?

Джонета Джонсън хвърляше прекалено често погледи през рамото на Старлинг. Кларис се обърна и видя оператора по гръб, проврял вече глава и рамене през отвора на гаража, докато помощникът му клечеше до него, готов да му подаде мини-камерата.

— Ей! — извика Кларис, клекна на мократа земя и го задърпа за ризата. — Там не може да влизате! Ей! Казах ви вече — не може!

През цялото това време двамата мъже и говореха — кротко и успокоително:

— Нищо няма да пипаме. Професионалисти сме, не се безпокой. Полицията и без това ще ни пусне. Няма за какво да се тревожиш, миличка.

Снизходителният им тон я изкара от нерви. Тя хукна към крика в другия край на вратата и започна да помпа ръчката. С оглушително скърцане вратата се спусна с пет сантиметра. Тя запомпа наново. Сега вече вратата опря в гърдите на мъжа. Когато видя, че той не понечва да излезе, Кларис измъкна ръчката и се върна с нея при легналия оператор. Сега вече телевизионните прожектори бяха включени и под ослепителната им светлина тя тресна с все сила по рулетката с дръжката на крика. Върху легналия обилно се посипа прах и ръжда.

— Съветвам ви да се вслушате в думите ми! Незабавно излезте оттам! Веднага! В следващата секунда ще ви арестувам, задето пречите на представител на закона да изпълнява дълга си.

— По-спокойно — обади се помощникът и сложи ръка на рамото и.

Тя се извъртя рязко към него. Отвъд заслепяващите прожектори се чуха въпроси на висок глас и полицейски сирени.

— Свали си ръката от мен и се дръпни назад, копеле такова!