Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— Защо не седнете в колата, господин Йоу? Постоплете се, а аз в това време ще видя какво мога да направя. Вземете чадъра, вече почти не вали. Тя премести служебния плимут досами вратата и светна фаровете. Извади масльонката и капна няколко капки в ключалките, след което пръсна от размразителя, за да разреди маслото. Мистър Йоу се усмихна и кимна одобрително от колата си, Кларис се зарадва, че адвокатът излезе интелигентен — така щеше да си свърши работата, без да го настрои срещу себе си.

Вече съвсем се стъмни. Чувствуваше се заслепена от ярката светлина на фаровете, а ремъкът пищеше в ухото и — моторът работеше на бавни обороти. Беше заключила вратата на плимута. Адвокатът и се виждаше безобиден, ала не искаше да рискува да бъде премазана в желязната врата.

Катинарът подскочи като жаба и легна в ръката и, тежък и мазен. Другият, предварително обработен, се поддаде по-лесно. Рулетката обаче не помръдна. Кларис задърпа нагоре ръчката, докато свитки и излязоха от очите. Йоу се притече на помощ, но понеже дръжката беше малка, за разлика от хернията му, приносът му се оказа несъществен.

— Може пак да дойдем другата седмица с моя син или някой работник — предложи той. — Много ми се иска вече да се прибера у дома.

Старлинг обаче съвсем не беше сигурна, че някога ще се върне тук. За Крофорд щеше да е къде-къде по-лесно да вдигне телефона и да нареди на някой от балтиморския офис на ФБР да свърши работата.

— Ще побързам, господин Йоу. Нямате ли крик в колата?

И като подпъхна крика под дръжката, тя с цялата си тежест се облегна на лоста. Рулетката изскърца страховито и се повдигна с един сантиметър. Някъде по средата се огъваше навън. Още два, и още два сантиметра, докато накрая Кларис успя да мушне резервната гума под рулетката, за да я задържи в това положение. Премести крика на господин Йоу в края на рулетката, близо до жлеба, а своя крик мушна в другия край. И като ги редуваше бавно, постигна петдесетина сантиметра, след което вратата окончателно заяде и колкото и да скачаше върху крика, нищо не можа да направи.

Господин Йоу дойде да надникне и той. Не можеше обаче да стои наведен повече от две-три секунди.

— Мирише на мишки — констатира. — А ме уверяваха, че слагат отрова. Ако не се лъжа, и в договора има такава клауза. Чувам ги как шумолят.

— И аз ги чувам — съгласи се Старлинг, Фенерчето освети няколко кашона и голяма автомобилна гума с широка бяла ивица, която се подаваше изпод покривалото. Гумата беше спукана.

Качи се в плимута и го отмести малко назад, докато светлините на фаровете проникнаха през процепа на вратата. Извади една от гумените подложки за крака.

— Ще влезете ли, госпожице?

— Трябва да надникна вътре, господин Йоу.

Той извади носната си кърпа.

— Съветвам ви да пристегнете крачолите си в глезените, за да не се пъхне някоя мишка.

— Благодаря, чудесна идея. Господин Йоу, ако случайно… хм… вратата падне или се случи нещо друго, бихте ли позвънили на този номер? Това е нашият балтиморски офис. Знаят, че съм тук с вас, и ако не се обадя след известно време, ще почнат да се тревожат. Нали разбирате?

— Ясно.

И той и подаде ключа от пакарда.

Старлинг просна гумената подложка на земята пред отвора и легна на нея. В ръката си стискаше няколко найлонови пликчета. С едното покри лещата на фотоапарата. Беше последвала съвета на адвоката и завърза крачолите си с неговата и своята носна кърпа. По лицето и пръскаха ситни капки дъжд, ноздрите и се изпълниха с мирис на мишки и мухъл. Внезапно чу гласа на баща си, който и казваше, сложил ръка на рамото на брат и: „Като не умееш да играеш тихо, Кларис, марш в стаята си!“ Закопча копчето на яката, сви рамене и се пъхна под вратата.

Озова се под задницата на пакарда. Беше паркиран плътно вляво, почти опрян в стената. Дясната половина на помещението беше задръстена от кашони, накамарени един връз друг почти до тавана. Продължи да се провира навътре по гръб, докато главата и се мушна в тесния проход между колата и кашоните. Освети ги с фенерчето. Мукавените им стени бяха омотани в многогодишни паяжини, целите осеяни със спаружените трупове на отдавна уловени насекоми.

Кафявият паяк-отшелник е единственият опасен, рече си тя за собствено успокоение. Той обаче не плете мрежите си на открито. Останалите са безобидни.

До задния калник трябва да има място за един човек, реши Кларис и продължи напред, докато се измъкна изпод колата. Лицето и беше досами спуканата гума с белия кант. Видя, че освен всичко е и загнила. Като внимаваше да не си удари главата, предпазливо се изправи в тясното пространство с ръка пред лицето, за да разкъсва паяжините. Така ли са се чувствували жените, когато са носели воалетки?