Томас Харис - Мълчанието на агнетата

Йоу беше много дебел и дишаше тежко. На вид тя му даде шейсет години. Виждаше се, че е умен мъж. Засега беше много услужлив. Не по негова вина си изгуби деня. Човекът е бил цяла седмица по работа в Чикаго и дойде направо от летището, за да се срещне с нея.

Адвокатът обясни, че пакардът на Распай — класически модел, мечтата на всеки колекционер — се съхранявал на склад отпреди смъртта му. Нямал регистрация и никога не бил каран. Йоу го зърнал само веднъж — покрит с чергило в склада, — колкото да се увери в неговата наличност след убийството на клиента си и да го отметне в списъка на наследството. Ако госпожица Старлинг обещае да е откровена с него и незабавно да го уведоми, в случай че открие в колата нещо накърняващо интересите на покойния му клиент, той е съгласен да и покаже пакарда. При това положение, каза адвокатът, разрешително за обиск няма да е необходимо и ще се избегне излишната шумотевица.

Кларис се наслаждаваше на служебния плимут с телефон, който и бяха отпуснали от гаража на ФБР. Разполагаше и със служебна карта, която Крофорд и издействува. На нея пишеше само „следовател от ФБР“ и срокът и изтичаше след седмица.

Бяха се запътили с господин Йоу към мини-склада на Сплит Сити, на около четири мили от града. Докато пъплеха сред движението, Кларис използува телефона, за да научи нещо за този склад. Преди още насреща им да блесне неоновият надпис: МИНИ-СКЛАД НА СПЛИТ СИТИ — КЛЮЧЪТ Е ВЪВ ВАШИЯ ДЖОБ, тя вече знаеше, че той е стопанисван от някой си Бърнард Гари, който преди три години за малко щял да бъде уличен в складирането на крадени стоки и чийто договор за наем в скоро време подлежеше на подновяване.

Йоу се мушна под надписа и показа на униформения пазач ключовете си от клетката. Пазачът си записа номерата на колите, отвори портала и припряно им махна да минат, сякаш го чакаха важни дела.

Сплит Сити беше пустош, продухвана от ветровете. Подобно на неделния полет от Ню Йорк до мексиканския град Хуарес за получаване на бърз развод — сутрин отлиташ женен, вечер се връщаш свободен, — и този склад бе част от гигантската индустрия за услуги на намиращото се в състояние на безмозъчно брауново движение американско общество. Бизнесът му се състоеше главно в складирането на движимо имущество след развода. Клетките му бяха претъпкани с холни гарнитури, маси, дюшеци на петна, играчки, снимки на несполучили бракове. Полицаите в Балтимор бяха убедени освен това, че тук се укриват и много ценни вещи, които би трябвало да са представени в съда при воденето на дела за банкрут.

Складът приличаше на казарма — върху площ от трийсет декара се простираха дълги постройки, разделени от огнеупорни прегради на клетки с размерите на просторен гараж, с вдигаща се нагоре желязна рулетка. Наемът не беше висок и някои от вещите се съхраняваха там с години. Охраната бе добра. Наоколо бе издигната двойна желязна ограда, а между двата и реда денонощно сновяха кучета.

Под рулетката на номер 31, където се пазеше колата на Распай, се бяха набили десетина сантиметра подгизнали есенни листа, картонени чаши и други дребни боклуци. От двете страни на вратата имаше по един як катинар. Върху левия освен това се виждаше и восъчен печат. Евърет Йоу се наведе дископатично да провери целостта на печата. Кларис държеше чадър и му светеше с фенерче. Вечерта бе настъпила рано.

— Няма вид някой да е отварял през петте години, откакто бях тук за последен път — отбеляза адвокатът. — Ето го нотариалния ми печат върху восъка. Тогава и през ум не ми минаваше, че роднините му ще се хванат за гушите и делото ще се проточи. — Той пое от Кларис фенерчето и чадъра, докато тя направи снимка на катинара и печата. — Господин Распай живееше в гарсониера, която освободих, за да не се плаща наем. А мебелите докарах тук при колата — пиано, книги, ноти и едно легло, ако не се лъжа. — Той пъхна ключа в катинара. — Ключалката, изглежда, е замръзнала. Не поддава.

Трудно му беше едновременно да се навежда и да диша. Когато се опита да приклекне, коленете му изпукаха. Кларис се зарадва, като видя, че катинарите са от големите хромирани, марка „Американски Стандарт“. На вид изглеждаха непревзимаеми, но тя знаеше, че лесно може да им разбие патроните със стоманен гвоздей и чук. Като беше малка, баща и показа как го правят взломаджиите. Само че откъде гвоздей и чук? Нямаше ги дори боклуците, заселили се завинаги в стария и Форд. Претършува чантата си и откри пръскалото за размразяване на ключалки, което също вярно и служеше зиме за форда.